Warcraft - Войната на Древните - Демонична душа
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Демонична душа». Краткое содержание книги:
А после дървото се разтърси жестоко. Друидът сграбчи перваза и видя с ужас как къщите и кулите на Сурамар бързо падат една през друга. Сградите се сриваха. Елфите крещяха, във всички посоки избухнаха огромни пламъци.
Той затърси децата си с поглед, но тях ги нямаше никъде. Що се отнася до Тиранде — тя продължаваше да седи на един от дебелите клони отвън, а пръстите й извличаха нежна мелодия от лирата.
Малфурион рискува да се наведе навън и изкрещя:
— Тиранде! Ела вътре! Бързо!
Но тя не му обърна внимание, безгрижно впримчена в музиката си, въпреки нарастващата катастрофа и собствената й несигурна позиция.
Дървесният дом започна рязко да пада. Малфурион се опита да използва друидските си сили, за да го предпази, но нищо не стана. Дървото, всъщност цялата флора, изглеждаха мъртви за сетивата му.
Падането на къщата най-накрая събуди Тиранде. Тя изпусна лирата, изкрещя и се пресегна към Малфурион, но разстоянието бе твърде голямо. Съпругата му изгуби равновесие и се подхлъзна на клона…
Но във въздуха се появи създание, облечено в черно, което бързо я хвана. Илидан се усмихна великодушно на Тиранде, а после кимна свойски на брат си. Вместо обаче да дойде да му помогне, близнакът му се понесе надалеч с плячката си.
— Илидан! — изкрещя Малфурион, опитвайки се да се задържи. — Върни се!
Брат му спря насред полета. Все така с жрицата, здраво стисната в ръцете му, той се извърна и се изсмя към друида.
И докато се смееше, Илидан се преобрази, стана по-едър и по-страшен. Дрехите му се разкъсаха и от тях изскочи скритата отдолу броня. Цветът на кожата му потъмня и зад гърба му се изви зловеща дълга опашка. Ноктеста лапа държеше Тиранде над опустошения град и я люлееше като парцалена кукла.
И младежът ужасено гледаше как Аркемонд размахва любимата му пред него…
— Неее!
Той скочи рязко, като едва не падна от гърба на нощния саблезъб. Силни, но тънки пръсти го задържаха, преди да изгуби остатъците от равновесието си, и го издърпаха обратно към бронирана гръд. Спомняйки си Аркемонд, друидът инстинктивно се опита да се отскубне от бронята.
— Тихо, Малфурион! Внимавай!
Гласът на Тиранде го върна в пълно съзнание. Погледна назад към загриженото й лице. Тя беше вдигнала забралото на шлема, така че лицето й се виждаше напълно — добре дошла гледка.
— Сънувах… — започна той, но после спря. Част от съня му бе твърде лична, за да я разкаже на жена, която не му е обещана. — Аз… сънувах — завърши Малфурион извинително.
— Знам. Бълнуваше. Стори ми се, че долавям името си, а после това на Илидан.
— Да. — Той не посмя да каже повече.
Жрицата докосна бузата му.
— Трябва да е бил ужасен сън… но поне най-накрая успя да поспиш.
Внезапно осъзнал близостта си с нея, друидът се изпъна. Огледа се наоколо и за пръв път забеляза морето от бегълци около тях. Повечето бяха цивилни, много от които изглеждаха объркани и напълно неразбиращи какво става. Малцина нощни елфи някога бяха страдали толкова. Подобна нередност със сигурност бе докарала немалко от народа на Малфурион до самия ръб.
— Къде се намираме?
— Близо до Монт Хайджал.
Той се взря във върха.
— Толкова далеч. Не може да бъде!
— Боя се, че може.
Главата на Малфурион увисна. Значи въпреки всичките им усилия, неговият народ все пак беше обречен. Ако демоните вече бяха изтикали армията толкова назад, как можеха нощните елфи изобщо да се надяват на нещо?
— Елун бди над нас — прошепна Тиранде, разчела изражението му. — Моля й се за съвет. Тя ще ни даде поне някаква отмора.
— Дано. Къде са другите?
— Брат ти е с лунната стража ей там. — Тя посочи на север. — Не съм виждала Крас или другите.
Но не с Илидан искаше да говори той. След сблъсъка си с Аркемонд, друидът отчаяно копнееше да намери магьосниците. Те трябваше да получат предупреждение за могъщия демон, който командваше преследващите ги сили.
Това предполагаше, разбира се, Крас и останалите още да са живи. Дали Аркемонд не ги бе изловил, след като се бе разправил с Малфурион?