Warcraft - Войната на Древните - Демонична душа
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Демонична душа». Краткое содержание книги:
— Тиранде, трябва да намеря чужденците. Вярвам, че те все още са ключови за оцеляването ни.
— Никога няма да успееш пеша. Още си слаб. Вземи моята пантера.
Той се почувства засрамен, че тя ще пожертва собствения си саблезъб за може би безполезното му търсене.
— Тиранде, аз…
Но тя го изгледа както никога досега — твърдо и решително изражение, което Малфурион беше виждал само у най-възрастните и отдадени жрици на Елун.
— Важно е, Малфурион. Зная това.
Тя се спусна от огромната котка, преди той да започне да спори отново. Тиранде взе само раницата и оръжията си и погледна към друида.
— Хайде, върви!
Неспособен да стори друго, освен да кимне благодарно, Малфурион смени позицията си, а после насочи нощния саблезъб напред през тълпата. Беше решен да не предаде доверието на Тиранде. Ако другите бяха още живи, щеше да ги намери.
Котката си проправяше път през войниците и цивилните с ръмжене, но нито веднъж не нападна, въпреки очевидното си неудоволствие от това да е заобиколена от толкова много тела. Друидът със задоволство отбеляза, че войниците в по-голямата си част са запазили реда. Мнозинството цивилни учтиво, но твърдо биваха подканвани напред, а скоростта им не се променяше. Демоните със сигурност бяха разчитали на хаоса от смесването на тези толкова различни групи на едно място. Поне тази опасност засега не съществуваше.
Но с толкова много народ, прибавен към армията, дори уникални създания като Крас, орка и човека бяха почти невъзможни за откриване. Чак след като за дванадесети път обходи с поглед тълпите, Малфурион най-сетне се сети да използва уменията си.
Не желаеше все още да навлиза в Смарагдовия сън, защото имаше и други начини, чрез които вярваше, че ще успее да ги усети. Друидът накара пантерата да застане на едно място и затвори очи, пресягайки се около себе си. Докосна умовете на всички други нощни саблезъби, които можеше да намери, и им заговори така, както на зверовете в гората по време на уроците си. Малфурион се обърна дори към животното на Тиранде, за да не изпусне и най-дребния шанс. Котките, които добре познаваха господарите си, със сигурност щяха да разпознаят различните миризми на тримата странници.
Но първите животни не откриха онези, които друидът търсеше. Той се стегна и разпръсна сетивата си още по-надалеч, достигайки животни, които дори не можеше да види. Някои от бегълците носеха със себе си домашни любимци и Малфурион запита дори тях. С колкото повече животни се свържеше, толкова по-големи шансове имаше.
Най-накрая една от тъмните пантери отговори. Съобщението не дойде с думи, а по-скоро с миризми и образи. На друида му отне един миг да ги осмисли, но накрая разбра, че това създание скоро е виждало орка. Брокс бе най-ясно различим от триото и не беше чудно, че нощният саблезъб си го спомня най-добре. За котката войнът представляваше смесица от буйни и наситени миризми, напомнящи за нейната дълбоко заровена дивашка страна. Пантерата усещаше в Брокс някакво сродство. Всъщност образът в представите й изобразяваше зеленокожия ветеран като нощен саблезъб, изправен на задни лапи, чиято дясна ръка завършваше с два огромни нокътя, които трябваше да представляват брадвата на орка.
Това да намери точно кога и къде обаче пантерата е видяла Брокс, се оказа малко по-трудно. Животните не измерваха времето и пространството както го правеха елфите. Но с известни усилия друидът най-накрая успя да определи, че саблезъбът е срещнал орка само преди час или два, близо до централната част на огромното стълпотворение.
Малфурион насочи собственото си животно в тази посока и продължи да запитва другите нощни саблезъби дали са видели нещо. Все по-често се натъкваше на такива, които са мернали не само Брокс, но и Ронин и Крас. Нещо във възрастния магьосник изглежда впечатляваше умовете им. Те го гледаха с такова уважение, каквото подобни могъщи ловци обикновено пазеха само за многократно превъзхождащите ги хищници. Те обаче не се бояха от Крас така, както биха се страхували от друг звяр, сякаш почти разбираха, че той е нещо много, много повече. Всъщност Малфурион скоро осъзна, че нощните пантери по-скоро ще изпълнят заповед на Крас, отколкото на собствените си ездачи, които ги бяха отгледали.
Отчитайки още една от много мистерии, заобикалящи не-точно-нощно-елфския магьосник, друидът пришпори котката си още по-бързо. Пътят бе труден, защото яздеха срещу прилив от живи същества, но насочван от елфа, нощният саблезъб успя да се придвижва без да наранява тези по пътя си.