Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението». Краткое содержание книги:
Джарод се опита да не преглъща прекалено явно. Стараейки се да не показва несигурността си пред магьосника, той се престори, че се взира в левия фланг. Там видя няколко реда войници, които се блъскаха неорганизирано в опит да достигнат демоните. Масата тела пред тях им пречеше да бъдат от каквато и да било полза и в действителност усилията им успяваха най-вече да избутат по-предните им другари върху остриетата на врага.
Той издърпа един войник от отряда зад гърба си.
— Ти! Искам да яздиш с този страж и да вземете един отряд от онзи фронт! Кажи на останалите да стоят на стъпка-две разстояние и да се включат в битката чак когато има нужда от тях!
Настояванията и молбите валяха една след друга. Джарод не успяваше да си поеме дъх. В един момент дори земните и други съюзници на нощните елфи започнаха да искат съвет и помощ от него. Капитанът така и не намери някой с по-висок ранг, така че отговаряше на въпросите им и се молеше да не е пратил невинни животи на сигурна смърт.
Шадоусонг очакваше да види как всеки миг ордата ще помете народа му, но по някакъв начин нощните елфи удържаха настъплението на демоните. Обединените усилия на лунната стража и стрелците най-накрая се оказаха твърде унищожителни за крилатите демони и те отстъпиха — мнозина от тях с все още пълни котли. Загубите на армията бяха големи, но когато хаосът понамаля, Джарод си помисли с надежда, че все пак част от неговите заповеди са помогнали да не бъдат още по-високи.
Когато капитанът най-накрая успя да се върне при Ронин, зад гърба му се влачеше половин дузина подчинени. Той не ги бе викал, но няколко офицера от армията бяха настояли да стоят с него за в случай, че поиска да им даде някоя заповед. Някогашният командир на стражата намираше присъствието им за смущаващо, защото се държаха с него така, сякаш бе на едно ниво с Рейвънкрест или Старей. Но Джарод Шадоусонг не беше благородник, а още по-малко командир. Ако армията някак бе съумяла да оцелее от катастрофата, заслуга за това имаха най-вече самите войници.
За негово огромно облекчение магьосникът бе все още жив и недокоснат. За нещастие обаче все още нито виждаше, нито чуваше каквото и да е, макар и да изглеждаше буден.
Джарод отново се опита да му даде вода, но пак не постигна нищо. Изпаднал в пълна безпомощност, той се обърна към един от войниците и каза рязко:
— Намери ми някой от най-висшестоящите лунни стражи! Бързо!
Но онези, които се отзоваха на повикването му, не бяха от ордена на магьосниците, а две жени, облечени в брони на Сестринството на Елун. И което бе още по-лошо — едната от тях бе Майев.
— Когато ми казаха, че един от командващите офицери има нужда от заклинател, дори и не си помислих, че може да говорят за теб, малки братко!
Капитан Шадоусонг нямаше време за надменния тон на сестра си.
— Спести ми сарказма си, Майев! Магьосникът е под властта на някаква магия, която, мисля, дойде от един от повелителите на демоните! Може ли Елун да ни помогне да го спасим?
Тя го изгледа изненадано за миг, а после коленичи пред Ронин.
— Никога не съм си имала работа с някой от неговата раса, но предполагам, че е достатъчно подобен на нас, за да ми даде Майката Луна шанс да го спася. Джиа, съдействай ми. Ще видим какво можем да сторим.
Втората жрица пристъпи от другата страна на Ронин. Двете вдигнаха ръце на нивото на гърдите си с изпънати напред длани, а после притиснаха върховете на пръстите си едни в други. В мига, в който жриците се докоснаха, около ръцете им се появи сребристо сияние. То бързо се разпростря върху телата им.
Майев и спътницата й започнаха да пеят някакво заклинание. Думите им нямаха никакъв смисъл за Джарод, но той знаеше, че Сестринството на Елун има свой собствен специален език, който използваха, за да общуват с лунната богиня.
Сиянието, обкръжило жените, се понесе към магьосника. Тялото му потрепери леко, а после отново се отпусна.
Към групата се присъедини нов ездач.
— Къде е командирът?
Неколцина от предишните пратеници бяха наричали Джарод по този начин, въпреки постоянните му увещания да не правят така. Вбесен от прекъсването, дошло в толкова деликатен момент, той се извърна рязко и изсъска:
— Ще си държиш устата затворена, докато не ти кажа, че можеш да я отвориш…
Очите на ездача се разшириха. Чак в този миг капитанът видя златните и смарагдови ивици, красящи раменете на войника, както и герба на гърдите му.
Джарод бе обидил благородник.