Гадна работа на улица „Гансън“ [bg]

А аз го попитах какво да й кажа, за да се прибере веднага вкъщи. Той се наведе над ваната, извади бръснач и ми каза:

— Измисли нещо хубаво.

Не е лесно човек да измисли нещо хубаво в такова положение — гола с чужд човек в собствената ти баня, който ти нарежда. И аз започнах да плача. Ама истинската, а той ми казва: „Имаш четирийсет и пет минути да я накараш да се върне, така че на твое място не бих си прахосвал времето в рев“. Спокоен като моя инструктор по кормуване. Или като момчетата, които свирят на бас китара.

Трябваха ми около пет минути, за да измисля нещо, и му казах:

— Измислих нещо.

Той попита:

— Какво?

— Ще й кажа, че майка й е тук и иска да я види за нещо си.

А той ме попита дали Мелиса много обича майка си. Отговорих му, че като повечето хора — всъщност не много, но тъй като си й задължен, се опитваш да правиш всичко възможно. А той попита: „Ами ако тя се обади на майка си?“. А аз: „Защо да го прави, след като тя е тук?“.

Кими погледна Бетингър.

— Не съм ли права?

Детективът кимна.

Обаче той не ми повярва и попита: „Има ли вероятност нейната майка да й звънне в течение на следващите четирийсетина минути?“. „Едва ли.“ А той ми вика да се моля да не го прави и показа отново бръснача, за да не забравям за него. Все едно бих могла да го забравя!

— Капут!

— И така написах съобщение на Мелиса, че майка й е дошла и иска да я види по някакъв личен въпрос. Типът ми взе телефона и ми каза да седна във ваната. Едва не изпищях, когато котето ми докосна водата — беше ужасно гореща. Кожата ми още е зачервена…

Телефонът бръмна и той ми го показа. Мелиса ми беше отговорила, че скоро ще се прибере, а той попита: „Да й отговоря ли „доскоро“?“ — И аз кимнах. А той попита: „С две букви ли го правиш: ДС, а аз: „Че как иначе?“.

И така, той й изпрати текста, а аз знаех, че Мелиса пътува насам, където огромен негър с маска и ръкавици ме държи гола във ваната и кой знае какво ще ми направи… Тогава започнах да изпитвам вина. Казах си, че всичко, което се случва, цялата тази шантава лайнарщина е заради нейното гадже Себастиан, а аз нямам нищо общо, освен че от време на време гледаме заедно кабелната, когато е тук на гости… обаче въпреки това се чувствах кофти. Защото кой знае какво ще й стори, ако тя не знае онова, което той иска от нея. А и аз съм тук — свидетел — и може би ще ни убие и двете.

Известно време си мислех подобни неща — стори ми се цяла седмица, но вероятно е било не повече от двайсет минути, когато телефонът избуча. Той прочете съобщението и не изглеждаше доволен. Питах го дали е Мелиса, а той отвърна, че не е, а когато попитах от кого е, той каза: анонимно. Тогава ми каза да изляза от ваната и да отида в хола и аз го направих. Треперя и нямам представа какво става. Питах го, а той ми каза да отида до вратата.

И така, отидох до вратата, а той застана там. — Кими посочи шкафа до входната врата. — Насочи пистолета към мен и каза да сложа веригата. А аз: „Като сложа веригата, Мелиса как ще влезе?“. Той ми отговори: „Ако още веднъж зададеш въпрос, ще се върнем в банята“. Знаех какво има предвид.