Гадна работа на улица „Гансън“ [bg]

И така отварям вратата, за да погледна котката — една голяма оранжева, която се навърта тук, кръстих я Джейн. Тя плаче така, както го правят котетата, но не помръдва, само си лежи и потреперва. Виждам нещо бяло да стърчи от гърба й и осъзнавам, че е гръбнакът й. В този миг едрият тип ме стисна за врата и ме хвърли в апартамента. Затвори вратата и изсъска право в лицето ми: „Ако се разпищиш, ще умреш“.

Сълзи напълниха очите на младата жена.

— Толкова се уплаших. Той изглеждаше така, сякаш беше готов да го направи. Беше толкова огромен. Освен това беше с ръкавици и маска, каквито носят убийците.

В детектива се зароди подозрение.

— Може ли да ми кажеш дали беше бял или чернокож?

— Афроамериканец.

— Спомняш ли си още нещо за него? — попита Бетингър, докато прелистваше страницата на бележника си и се питаше дали нападателят не е бил Доминик.

— Имаше златни зъби. — Кими почука по горните си предни зъби. — Ето тези.

Партньорът на детектива нямаше такъв хардуер, макар да беше напълно възможно да си е сложил метални пластини за заблуда.

Бетингър подхвърли:

— И така, вече е вътре…

— Извади пистолет, на който имаше от онези неща… заглушител, и заключи вратата. Тогава попита: „Къде е Мелиса“, а аз му отговорих, че я няма тук, но той не ми повярва. Така че обиколихме, за да провери във всички помещения, и когато накрая се увери, че я няма, се умълча. И аз: „Нали ти казах“, а той ме удари толкова силно с пистолета, че се стоварих на задника си. Ето там. — Момичето посочи мекото килимче пред кухненската врата. — Цялата съм в синини.

— Щом свършим, ще те заведа в болницата.

— Не, благодаря.

Бетингър не искаше да тормози жената и докато потискаше поредната си прозявка, се запита доколко изобщо е безопасно да е на пътя и дори да шофира. През последните трийсет и един часа беше спал осемдесет минути и тъй като вече беше на средна възраст, неминуемо скоро щеше да рухне.

— След това попита къде е — продължи Кими — и аз му казах същото, което казах на теб: няма я от понеделник, нищо не знам и не съм се чувала с нея. Той пак се умълча, очевидно обмисляше нещо. Чувах как отвън Джейн плаче точно като бебе — беше направо ужасно — и някой попита: „Пипна ли я?“, а той му вика: „Слез долу и чакай. Вземи и котката“. Така разбрах, че има партньор, който му помага… Тогава му хрумна нещо, влезе в банята и запали лампата. Сложи тапата на ваната и започна да я пълни. С гореща вода. Погледна към мен и попита къде ми е телефонът. Посочих към спалнята и той каза да идем да го вземем. Влязохме в стаята ми — мобилният ми лежеше там на нощното ми шкафче. Той каза, че трябва да пусна есемес на Мелиса. Тогава се сетих, че снощи забравих да го сложа да се зарежда. Отворих го, но в него нямаше и грам ток. Казах му, че трябва да го заредя, и той рече „Давай“, а щом пъхнах зарядното в контакта, ми заби една плесница.