![Гадна работа на улица „Гансън“ [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/3/4/4/4/0/gadna-rabota-na-ulica-gansn-bg-download.jpg)
Гадна работа на улица „Гансън“ [bg]
- Автор: Залер Стивен Крэйг
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 9789546555946
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Гадна работа на улица „Гансън“ [bg]». Краткое содержание книги:
— Добре.
Младата жена седна на дивана, придърпа пеньоара си и притисна студената кутийка върху натъртеното си дясно око.
— Днес взимала ли си някакви забранени вещества? Трева, хапчета?
— Какво е трева? — По лицето на младата жена се изписа удивление.
— Нещо, което би поставило под съмнение показанията ти, ако случаят някога стигне до съда.
— Не съм викала полицията — защити се Кими.
— Знам и ти благодаря, че ми разказа какво се е случило.
Макар че разказът на младата жена можеше и да не доведе до арест, потвърждаваше, че Себастиан Рамирес се крие.
— Свърши ли? — попита Кими. Беше очевидно, че иска да се върне към своята програма от трева, бира и игра с оръжието.
— Трябва да ми дадеш това — посочи Бетингър револвера.
— А аз какво ще правя, ако афроамериканецът се върне?
— Първо, не бива да оставаш тук. Има ли място, където можеш да…
— Ако не ми сложиш белезници и не ме извлечеш оттук — оставам.
— Няма да ти слагам белезници.
— Тогава оставам и точка.
— Добре, разбирам и имам доста пълна представа какво ще стане, след като си тръгна… — Бетингър посочи бутилката уиски върху плота и бонга, който стоеше под креслото със свалящата се облегалка. — Това е естествено, като се има предвид какво си преживяла. Освен това си мисля, че си права: малко вероятно е този тип да се върне. Не си видяла лицето му, не си надежден свидетел и не знаеш къде са Мелиса Спринг и Себастиан Рамирес. Обаче може да бъркаме. Може той или някой негов другар да се върне тук. Тогава какви са шансовете пияно момиче, което стреля за първи път, да победи въоръжен професионалист?
— Едно на три — каза Кими с надежда в гласа.
— Ще си по-близо до истината, ако промениш първата цифра в нула.
Младата жена се смръщи.
— Не може да си сигурен в това.
— Напълно сигурен съм. Освен това съществува опасността да се простреляш в крака или пръстите или да отнесеш някой съсед, докато си играеш с револвера. Бих се обзаложил за това.
— И ти си задник.
— Така казват.
— Добре. — Кими изпи леката си бира и посегна за револвера.
— Чакай!
Младата жена застина насред движението.
— Какво?
— Можеш ли да ми дадеш торбичка за него?
— Ако си тръгнеш.
— Дадено.
Бетингър приключи в апартамента на Кими следобед. Докато крачеше по каменната пътека, той потрепери, издиша облак пара и намести ръкохватката на пъхнатия в торбичка револвер, която стърчеше от джоба на канадката му като неясна заплаха.
Стигна до паркинга, където беше оставил жълтия хечбек.
— Мамка му!
По предното стъкло на колата имаше петна от строшени яйца, които приличаха на замръзнали храчки.
Бетингър се качи вътре, блъсна вратата да се затвори и запали двигателя, опитвайки се да потисне раздразнението си от гадния номер, който поне беше не толкова опасен колкото капана за мечки. Все още неприятно изненадан, натисна бутона за бързо набиране на телефона и долепи слушалката до ухото си.
Чу се предварително записаният глас на едрия мъж:
— Доминик Уилямс. — След това се чу сигналът на гласовата поща.
— Бетингър. Точно в момента напускам апартамента на Мелиса Спринг след много интересен разговор с нейната съквартирантка и потеглям за управлението.
Прекъсна връзката, нагласи отворите на отдушниците (в момента от тях духаше студен въздух) и зина за прозявка, която продължи не по-малко от десет секунди. Слънчевата светлина грееше в колата през призматичните петна от замръзнали яйца и се превръщаше в потискаща дъга.
В джоба на лявото му бедро телефонът зазвъня. Бетингър протегна ръка, отвори телефона и го долепи до ухото си.
— Да?
— Получих съобщението ти. — Доминик не звучеше доволен.
— Високо оценявам, че ми върна обаждането.
— Има ли нещо, което искаш да споделиш?
— А ти? Започвам да си мисля, че на душата ти тежат много неща. Цяла купчина грижи.
Между ушите им за няколко секунди настъпи мълчание.
— Искаш ли да кажеш нещо? — попита отново Доминик.
— Искам да слушам. Искам да чуя историята на едни нещастни капути с тайни, заради които убиват ченгета. Знаеш ли някоя подобна история?
Настъпи мълчание, през което едрият тип отсреща или се опитваше да овладее гнева си, или се съветваше с друг човек.
Накрая Доминик каза:
— Може би.
— Значи в тази глава няма само бръмбари.
— Докога ще ме риташ по кокалчетата?
— Докато не ти дойде акълът в главата.
Едрият мъжага изсумтя в телефона.