За честта на Вор [Shards of Honor - bg]

Видя ги почти веднага. Шест бойни машини, разположени ветрилообразно около изхода. Две от тях вече се насочваха към кораба им. Май този път се бяха поразмърдали…

— Точно между тях, пилот — заповяда Корделия и набра кодираните заповеди на клавиатурата пред себе си. — Колкото по-далеч ги отведем от базата им, толкова по-добре.

Двата вражески кораба бързо се приближаваха, от бордовите им оръдия започнаха да излитат ослепителни светкавици. Действаха спокойно и сигурно, стрелбата им беше изключително точна. За тях не сме нищо повече от учебна мишена, въздъхна в себе си Корделия. Ей сега ще ви предложа едно истинско учение, закани се тя и включи защитните екрани. Корабът сякаш потъна във вулкан от плазмени експлозии, миг по-късно вече беше извън обсега на бараярците.

Натисна бутона за връзка с машинната зала:

— Готова ли е системата за проектиране?

— Напълно, госпожо.

— Включете я.

На дванадесет хиляди километра зад тях, непосредствено до топлинния изход, изведнъж се появи силуетът на бетианска фрегата. Ускорението й беше невероятно за толкова голям кораб — скоростта й, разбира се, съвпадаше с тяхната до секунда.

— Аха! — извика възбудено Корделия и преплете пръсти. — Размърдаха се! Сега вече всички набират скорост, това е чудесно!

Двата бараярски кораба прекратиха преследването и започнаха да маневрират по посока на далеч по-съблазнителната жертва. Останалите четири напуснаха зоната на топлинния скок и се подредиха за атака. Товарният кораб на Корделия получи последен плазмен залп — ей така, за довиждане, после вниманието на врага беше насочено изцяло към по-голямата му сестра. Командирите на бараярската ескадрила несъмнено бяха сигурни в превъзходната си позиция. Настъпвайки към фрегатата от всички страни, те я обсипаха с добре насочени залпове. Товарният кораб нямаше къде да се дене, тъй като пътят за Ескобар беше затворен. С него щяха да се занимаят после, след като ликвидират фрегатата…

Защитните екрани бяха изключени, ускорението рязко намаля. Проекторът гълташе огромно количество енергия, но за сметка на това бараярците все повече се отдалечаваха от изхода, който трябваше да охраняват.

— Можем да поддържаме това положение още десетина минути — предупреди от екрана бордният инженер.

— Ясно — кимна Корделия. — Оставете достатъчно енергия за дезинтеграция. Командването иска да е сигурно, че ако ни пленят, бараярците няма да открият дори следа от процеса.

— Това е истинско престъпление! — възкликна младежът. — Прекрасна машина, много ми се иска да надзърна вътре!

Може и да ти се наложи, отвърна безгласно Корделия. Особено, ако бараярците ни пипнат. Натисна няколко бутона на комуникационния панел и всички средства за наблюдение се насочиха назад. Далеч на хоризонта примигнаха светлините на първия от истинските бетиански транспортни кораби. Изскочил от изхода за топлинен скок, той се понесе с пълна тяга към Ескобар. Пътят пред него беше абсолютно свободен. Корабът бе от новото поколение транспортни машини, лишен от всякакви оръжия и защитни системи, програмиран за две неща: да поема огромно количество товар и да се движи като мълния. След него се появи втори, после трети. Готово, въздъхна Корделия. С този аванс бараярците нямаха никакъв шанс да ги настигнат.