Хари Потър и затворникът от Азкабан
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #3
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-557
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и затворникът от Азкабан». Краткое содержание книги:
…Писъците бяха спрели, ледената вълна се отдръпваше…
В третата книга от поредицата за Хари Потър загадките стават все повече и все по-сложни. Около Хари се явяват зловещи призрачни създания, а затворник беглец, обвинен в масово убийство, се опитва да се добере до него. Но малкият магьосник не се предава, напротив — започва специално обучение за самозащита. Неговите лични страхове и кошмари се заплитат в горещо кълбо и разплитането им ще разкрие истината за част от историята на училището и някои от най-добрите му възпитаници… Тази истина е красива и страшна!
Дийн се втурна напред.
Прас! Очната ябълка стана отсечена ръка, която подскочи и запълзя на пода като рак.
— Ридикулус! — кресна Дийн.
Чу се щракване и ръката се хвана в капан за мишки.
— Отлично! Рон, ти си сега!
С един скок Рон излезе напред.
Прас!
Няколко души изпищяха. Гигантски паяк, космат и висок почти два метра, пълзеше към Рон, щракайки заплашително с щипците си. За момент Хари си помисли, че Рон се е вцепенил. Но изведнъж…
— Ридикулус! — ревна Рон и пипалата на паяка изчезнаха.
Той се затъркаля по пода. Лавендър Браун се разпищя, отмести се от пътя му и паякът спря в краката на Хари. Той вдигна пръчката, готов да…
— Момент! — викна професор Лупин и неочаквано се втурна напред.
Щрак!
Безкракият паяк бе изчезнал. За миг всички се огледаха трескаво наоколо да видят къде е. Тогава забелязаха сребристобяла сфера да виси във въздуха около Лупин, който почти лениво изрече „Ридикулус!“
Щрак!
— Напред, Невил, довърши го! — каза Лупин, щом богъртът кацна на пода във вид на хлебарка.
Щрак! Снейп се бе появил отново. Този път Невил се засили напред с много решителен вид.
— Ридикулус! — викна той и за части от секундата всички видяха Снейп в дантелената му рокля, преди Невил да избухне в смях с цяло гърло, от което богартът се пръсна с трясък на хиляди малки кълбенца дим и изчезна.
— Отлично! — заяви професор Лупин, а целият клас заръкопляска бурно. — Отлично, Невил! Добре се справихте всички. Да видим сега… по пет точки за „Грифиндор“ на всеки от вас, победил богърта, и десет за Невил, понеже той го направи два пъти, а за Хърмаяни и Хари — по пет точки.
— Но аз нищо не съм направил! — учуди се Хари.
— Ти и Хърмаяни отговорихте правилно на въпросите ми в началото на часа! — набързо отговори Лупин. — Браво на всички, чудесен урок! За домашно бъдете така добри да прочетете главата за богъртите и да я разкажете накратко писмено… за понеделник. Това е всичко.
Разговаряйки оживено, учениците напуснаха учителската стая. Само на Хари не му беше весело. Професор Лупин нарочно не го остави да излезе срещу богърта. Защо ли? Дали защото бе видял как Хари припада във влака и мислеше, че не е особено издръжлив? Дали се боеше Хари пак да не загуби съзнание? Но никой от останалите не бе забелязал това.
— Видя ли как победих злата вещица? — викаше Шеймъс.
— Ами ръката! — каза Дийн и размаха своята.
— А Снейп с оная шапка!
— Ами моята мумия!
— Чудя се защо ли професор Лупин има страх от кристални сфери? — замислено попита Лавендър.
— Това беше най-хубавият ни час по защита срещу черните изкуства досега, нали? — каза Рон развълнувано, докато вървяха към кабинета на Лупин да си вземат чантите.
— Той явно е много добър преподавател — съгласи се Хърмаяни. — Но ми се искаше и аз да се пробвам с този богърт.
— Интересно от какво ли те е страх най-много? — опита се да я подиграе Рон. — Може би от домашно, на което са ти писали „много добър“ вместо „отличен“, а?
ГЛАВА ОСМА
БЯГСТВОТО НА ДЕБЕЛАТА ДАМА
Защитата срещу Черните изкуства веднага стана любим предмет на повечето ученици. Само Драко Малфой и неговата банда слидеринци злословеха по адрес на професор Лупин.
— Виж на какво прилича мантията му! — не пропускаше да измърмори достатъчно високо Малфой, колкото пъти минеха покрай професор Лупин. — Облечен е като бившия ни домашен дух.
Но никой друг не се впечатляваше, че мантията на професор Лупин е с кръпки и пооръфана. Следващите няколко часа при него бяха не по-малко интересни от първия. След богъртите учиха за червеношапковците, подли малки таласъмоподобни зли духове, които се стаяват там, където подушат пролята кръв — в подземия на замъци и в окопите на някогашни бойни полета — и дебнат да се нахвърлят с тояги върху някой случаен скитник. От червеношапковците минаха на капите — противни водни обитатели с вид на люспести маймуни с плавници, нетърпеливи да удушат някой неволно нагазил в техните свърталища.
Хари си мечтаеше да е така доволен и от някой от другите си часове. Най-зле бе по отвари. Снейп бе особено отмъстителен тия дни и никой не се съмняваше за причината. Слухът за богърта, приел образа на Снейп и облечен от Невил в дрехите на баба му, се бе разпространил из училището като горски пожар. Снейп изобщо не го намираше за смешен. Очите му застрашително бляскаха, щом се споменеше името на професор Лупин, а с Невил се държеше по-лошо отвсякога.