Хари Потър и огненият бокал
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #4
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-621-5
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и огненият бокал». Краткое содержание книги:
— Но аз не съм я изпуснал там — посочи Хари с палец дърветата под черепа. — Забелязах, че я няма, още когато влязохме в гората.
— Така… — Господин Дигъри погледна свитата в краката му Уинки и очите му отново засвяткаха. — Намерила си тази пръчка, нали, домашен дух? Взела си я и си решила да се позабавляваш, а?
— Аз не правила магия с нея, сър! — изписка Уинки, а сълзите се стичаха от двете страни на сплескания й топчест нос. — Аз… аз… само я вдигнала, сър! Аз не направила Черния знак, сър, аз не знае как!
— Не е била тя! — извика Хърмаяни. Изглеждаше много притеснена, че говори пред толкова магьосници от министерството, но бе твърдо решила да го стори. — Гласчето на Уинки е тънко и пискливо, а гласът, който изрече заклинанието, беше много дълбок. — И тя погледна умолително към Хари и Рон за подкрепа. — Никак не приличаше на гласа на Уинки, нали?
— Не — поклати глава Хари. — Определено не звучеше като домашен дух.
— Да, гласът бе човешки — добави Рон.
— Е, веднага ще разберем — изръмжа господин Дигъри, явно без да взима под внимание думите им. — Има лесен начин да се открие последната магия, направена с магическа пръчка, знаеш ли това, домашен дух?
Уинки потрепери и поклати глава с изумление, а ушичките й се заклатиха, когато господин Дигъри вдигна своята пръчка и приближи върха й до върха на пръчката на Хари.
— Приор инкантато! — изрева той.
Хари чу ужасеното ахване на Хърмаяни, когато при допира на двете пръчки изригна гигантски череп със змиевиден език. Но той бе само бледо подобие на зеления череп високо над тях, като че бе изтъкан от плътен сив дим — призракът на едно заклинание.
— Делетриус! — извика господин Дигъри и призрачният череп изчезна като тънка струйка дим.
— Това е… — каза господин Дигъри и с безжалостен триумф погледна Уинки, която продължаваше да се свива в конвулсии.
— Аз не го направила! — изписка тя, а очите й се въртяха в ужас. — Аз не, аз не, аз не знае как! Аз добър домашен дух, аз не използва пръчки, аз не знае как!
— Хванахме те на местопрестъплението, домашен дух! — изрева господин Дигъри. — Хванахме те с пръчката извършител в ръка!
— Амос — извика господин Уизли. — Помисли… Твърде малко магьосници знаят това заклинание… Откъде би могла да го научи?
— Може би Амос допуска — хладно и гневно натъртваше на всяка сричка господин Крауч, — че аз системно обучавам слугите си да измагьосват Черния знак.
Последва дълбока потискаща тишина.
Амос Дигъри се стресна.
— Господин Крауч… аз не… изобщо не…
— Ти почти обвини двама души на тази горска поляна, които най-малко от всички присъстващи могат да бъдат отговорни за Черния знак! — озъби се господин Крауч. — Хари Потър… и мен! Предполагам, че знаеш историята на момчето, Амос?
— Разбира се… всеки я знае… — измърмори господин Дигъри, вече доста смутен.
— И надявам се, помниш какви доказателства съм дал аз за своята ненавист и презрение към Черните изкуства и към онези, които ги практикуват — вече викаше господин Крауч толкова силно, че очите му сякаш щяха да изскочат от орбитите си.
— Господин Крауч, аз… аз… не съм допуснал нито за миг, че имате нещо общо с това — измънка Амос Дигъри и се изчерви дори под четинестата си кафява брада.
— Щом обвиняваш домашния ми дух, обвиняваш мен, Дигъри! — изкрещя господин Крауч. — Къде другаде би могла да научи това?
— Тя… тя може да е попаднала случайно някъде…
— Точно така, Амос — намеси се господин Уизли. — Тя може случайно да я е намерила някъде… Уинки? — мило се обърна той към нея, но духчето потръпна, като че ли бе изкрещял. — Къде точно намери пръчката на Хари?
Уинки мачкаше така настървено подгъва на кърпата, че пръстите й започнаха да я разнищват.
— Аз… аз намерила я… намерила я там, сър… — прошепна тя. — Там… при дърветата, сър…
— Разбираш ли, Амос? — попита господин Уизли. — Онзи, който е измагьосал знака, се е магипортирал веднага след това, подхвърляйки пръчката на Хари. Много хитър ход — да не използва собствената си пръчка, защото тя би могла да го издаде. А Уинки е имала нещастието да се окаже близо до пръчката няколко секунди по-късно и да я вземе.
— Но това значи, че тя е била само на няколко крачки от истинския извършител! — нетърпеливо рече господин Дигъри. — Домашен дух, видя ли някого?
Уинки се разтрепера по-силно отвсякога. Огромните й очи се стрелкаха от господин Дигъри към Людо Багман, а после към господин Крауч. Тя преглътна и каза: