Далечна звезда
- Автор: Ейвъри Ан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павлина Йосифова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Далечна звезда». Краткое содержание книги:
Тялото й потрепери, зъбите й все още тракаха, но дълбоко в нея се надигна тревожно нетърпение, което я заля като физическо страдание, като огромна вълна от страст.
Всичко това беше толкова неправилно. Тя беше вестоносец. Тя и само тя трябваше да контролира чувствата и тялото си. Нейният град беше в опасност и тя носеше съобщение, което бе нужно на Господаря.
Нарин въздъхна. Вече няма значение. Тя не би могла да го придружи по пътя му, защото имаше свой, който не можеше да изостави. Въпреки че явно значеше много за него, тя не значеше толкова, че това да го накара да се присъедини към нея, а това бе всичко, което всъщност имаше значение.
Нейният път. Тя още веднъж погледна към пътя, който водеше към вратите на Маткасен, а след това продължаваше към Калинден. Това беше нейният път и по-добре за нея беше да тръгне веднага по него.
Стаичката, която му предложиха в странноприемницата, бе малко по-широка от колата — петнадесет стъпки от единия до другия край, но въпреки това на Джеръл му изглеждаше доста неудобна и тясна. За момент го обзе желание да намери извинение и да избяга, както с лова на древони…
Тази мисъл го обсеби за секунда. Той се спря пред мръсните кафяви стени на стаята и тясното легло… Не, няма да мисли за това.
Той процеди една ругатня през зъбите си и прекоси стаята. Дръпна избелялата тъкан, покриваща единия от прозорците, и впери поглед в шумната улица пред себе си. Беше рано привечер, но движението по улицата си оставаше точно толкова натоварено, колкото бе преди няколко часа, когато пристигнаха.
Нямаше друг избор. Единствената причина да дойде на тази проклета планета бе да намери Сантар. И нищо, колкото и привлекателно да изглеждаше, не биваше да му попречи.
Може би ако можеше да обясни всичко това на Нарин, ако можеше да я накара да разбере…
Износената тъкан започна да се къса в юмрука му. Джеръл впери поглед в парчето, останало в ръката му, а после го хвърли с отвращение.
Не виждаше какво би трябвало да каже, за да смекчи болката, която бе причинил. Един ден сигурно щеше да забрави и гнева, и объркването, и болката, които бяха замъглили блестящите очи на Нарин и бяха прокудили зелените пламъчета, когато тя най-накрая бе разбрала. Тя не помоли за нищо, не се разплака. Просто опъна назад раменете си, леко вдигна главата си и каза много тихо:
— Разбирам — после се обърна и напусна колата с гордо мълчание. Оттогава не беше я виждал.
И никога нямаше да я види отново.
— Винаги можеш да отидеш в Калинден!
Джеръл се извърна стреснато. Не беше чул кога Норваг е влязъл в стаята.
— След като намериш Сантар… след като разбереш… — Думите на Норваг се изгубиха. Той не направи никакво усилие да се премести от вратата, която беше затворил зад себе си.
— Не! — Джеръл почти извика. Думата остана да виси във въздуха помежду им, натежала от неизреченото.
— Отначало мислех, че е само физическо привличане, просто запълване на времето, а… — Норваг спря. В сравнение с Джеръл той изглеждаше много по-стар и по-изморен. Раменете му се отпуснаха. — Сгреших, нали?
Джеръл се обърна и се хвана за рамката над прозореца. Той впери невиждащ поглед в улицата пред себе си.
— Няма значение.
— Тя е умна. Би могла да се адаптира…
— Към какво? Към технология, която тя даже не може да си представи? Към живот, който преминава в движение от един свят към друг, без да има място, което да нарече дом, без да знае пред каква опасност ще се изправи на следващия ден? — Джеръл блъсна с юмрук стената и прозорецът се раздрънча.
— Ти би могъл да останеш тук…
Джеръл се разсмя, но острият му смях не звучеше весело.
— И през целия си останал живот да живея в лъжа? Като се правя, че съм някой, който всъщност не съм. Като крия кой съм и какво съм, винаги притеснен да не направя грешка, да не кажа нещо, което не трябва — той отново се разсмя. Звукът пролази по нервите му. — В този проклет свят човек не може дори да се изкъпе нормално в обикновена гореща баня.
Но ако това беше цената да бъде с нея… Джеръл се изправи, после се обърна към приятеля си с тъжно и застинало лице.
— Не, Норваг, аз няма да прекарам останалата част от живота си на тази планета, а и не мога да я помоля да дойде с мен. Ние дойдохме тук да намерим Сантар и аз имам намерение да направя именно това. В момента, в който се убедя, че той е в безопасност… — той спря. Един мускул от бузата му се стегна. — Чух, че тези дни семената на денебианския кафир са се продавали добре на пазара. Денеб не е чак толкова далеч…
Почукване на вратата го прекъсна. Норваг хвърли бърз поглед към Джеръл, внимателно отвори вратата и пропусна един мъж с грубо телосложение и започваща да оплешивява глава.
— Борлат! Връщаш се много по-рано, отколкото те очаквах!