Легенда за камъка
- Автор: Хюгарт Бари
- Серия: chronicles of master li and number ten ox #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Легенда за камъка». Краткое содержание книги:
Мълчанието бе нарушено от Утринната скръб.
— Когато ме положи на скута си забелязах, че на шията си е завързал амулет. На него бе означена планетата Меркурий.
— Умно момиче! — отбеляза удовлетворено Господарят Ли и плесна с ръце. — Щом цени толкова този амулет, че го е окачил на врата си, нищо чудно на него да е изобразена планетата, под чийто знак се е родил. Я да видим дали ги има всичките.
Накара ме да мина покрай щитовете и започна да мънка нещо под нос, докато разглеждаше странните знаци. След това започнахме отначало.
— Да се надяваме, че е предпочел китайската система. Ако е използвал някаква варварска система, нищо чудно да ни се стовари върху главите двадесеттонна стоманена плоча с шипове — отбеляза със спокоен глас Господарят Ли. — Органът, свързан с Меркурий, е далакът.
Затворих очи. Господарят Ли присегна и натисна щита, върху който бе изобразен йероглифът за далак. Не се случи нищо, така че спокойно продължих да вървя покрай стената, докато Господарят Ли натискаше щитовете.
— Вкусът на Меркурий е солен…
— Цветът му е черен…
— Първичният му елемент е водата…
— Родственият му елемент е металът…
— Производният му елемент е дървото…
— Дружеският му елемент е огънят…
— Враждебният му елемент е земята…
— Земният му аналог е поток…
— Небесният му аналог е мечка…
След като натисна деветия щит, вратата плавно се отвори.
Минахме и Господарят Ли присегна към още един щит.
— А пък музикалната нота, съответстваща на Меркурий, е шестата по ред — рече удовлетворено, когато вратата се затвори зад нас.
— Образованието е прекрасно нещо — възкликна с възхищение Лунното момче. — Трябваше да внимавам повече в училище.
— Господарят Ли знае всичко — отвърнах му гордо.
Господарят Ли обаче бе озадачен още веднъж, когато достигнахме следващата редица от щитове. Тъкмо там, където тунелът бе започнал отново да се издига, пътят ни бе преграден от втора стена. Не успях да открия никаква логика в знаците върху щитовете. Господарят Ли се замисли.
— Странна работа — промърмори той. — С изключение на три, всички символи означават природни елементи. А пък в трите не виждам никакъв смисъл — сандал, ветрило от пера и мангал за изгаряне на благовония.
От нас нямаше как да получи някаква помощ. Накара ме да мина още веднъж покрай щитовете.
— Прекосява този тунел, за да води военни действия — промърмори старецът. — Би било естествено да използва символи, които да го накарат да се съсредоточи върху предстоящия бой. Какво войнствено обаче може да има в символите на дъжда, лунната светлина и разни животни? Я да се опитам да си го представя зрително. Да си представя как кралят на Чао, Ши Ху, е седнал в бойната си колесница върху въртящ се стол, следван от своите Златни момичета.
Изведнъж възкликна.
— Връщаме се към началото, Воле! — рече щастливо. — Ех, как не се сетих веднага! Ши Ху е известен най-вече с това, че поради огромното си туловище трябва да води битките си седнал на стол. Само един могъщ войн преди него е правил това. Човек, който отгоре на това е и кумир за Ши Ху. Имам предвид великия Чу Ко Лян, легендарния Спящ дракон от войните за Трите царства. Човекът, поразявал враговете си, легнал върху диван в бойната си колесница. Знаеш ли в какъв строй е подреждал войниците си? Построявал ги в бойния ред на Осемте триграми, като им е давал нарежданията си, махайки с ветрило от бели пера.
Господарят Ли натисна щита с ветрилото. Земята не се разтвори под нозете ни, така че продължих да вървя покрай стената.
— Първата триграма означава небесата…
— Втората триграма означава земята…
— Третата — вятъра…
— Четвъртата — облака…
— Петата — дракона…
— Шестата — тигъра…
— Седмата — птицата…
Вратата се отвори след натискането на седмия щит. Прекосихме я и Господарят Ли присегна още веднъж.
— Осмата триграма означава змията — каза удовлетворено, след като вратата се затвори зад нас.
Забелязахме пред нас лунна светлина и след още няколко крачки се оказахме на хълм, огрян от звездното небе. Господарят Ли хвърли поглед назад към стените на замъка.
— Конярите и стражите не след дълго ще се завърнат в конюшнята и няма да открият там нищо друго, освен нечестиви жаби — каза той замислено. — Не виждам какво друго биха могли да направят, освен да напляскат по задника малките момченца, които им се окажат под ръка. Съвсем определено няма да прекъснат пиршеството, за да кажат на краля си, че са напуснали своя пост, само задето са били нападнати от земноводни. На сутринта Ши Ху ще страда от кралски махмурлук. Съмнявам се преди ранния следобед да се сети за когото и да е от нас, а когато това стане, ще ни търсят из целия замък и околностите му. Ще настъпи нощта и едва на следващата сутрин ще могат да докладват, че ни няма. Значи разполагаме с предимство от цели два дни, от които трябва да използваме пълноценно всяка минута.