Легенда за камъка
- Автор: Хюгарт Бари
- Серия: chronicles of master li and number ten ox #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Легенда за камъка». Краткое содержание книги:
Трите силни почуквания се повтарят. Фенерите се запалват. Параванът се отдръпва встрани. Вижда се само маса, върху която са положени звукова дъска, две ветрила, кана с вода и четири чаши. Лунното момче е притиснало длани една в друга и се кланя.
Всички присъстващи се бяха струпали около Лунното момче, така че с Утринната скръб успяхме да се измъкнем незабелязано. Предварително бях набавил това, което ни трябваше — чували, пръчки и фенери. Докато ловяхме жабите и светулките Утринната скръб ми каза, че ще сторим голяма услуга на Лунното момче, защото животът в двореца го разглезил и започнало да губи таланта си. Не се справяло вече както трябва с високите тонове. Ако не се сложело край на това, щяло да си остане просто най-добрият изпълнител, а не майстор, достигнал свръхестественото.
— Е, все още се справя — отвърнах уклончиво.
Утринната скръб се засмя и закачливо ме подритна, след което поехме обратния път с неспокойно шаващите чували на гърбовете си. Господарят Ли ни чакаше при конюшнята, така че за съжаление не успяхме да видим докрай представлението на Златните момичета. С помощта на хиляди фенери голямата тревна площ пред двореца бе осветена сякаш с дневна светлина и момичетата забавляваха гостите с игра на поло, каквато виждах за пръв път. Бях чувал, че станала много модна в двореца още веднага след като била внесена от Индия, но самият аз не се движех точно в дворцовите среди. Началничката на телохранителките привличаше всеобщото внимание, тъй като не даваше вид да се бои от бърза езда и от риска да се сблъска с друг ездач. От изражението на Утринната скръб разбрах, че не й е дотам чужд копнежът и тя да облече наметка от хермелинови кожи и да вземе стик в ръка, така че побързах да я отдръпна встрани от тълпата.
За да не губим време, докато чакаме Лунното момче, започнахме да боядисваме муцуните на жабите в бяло. Не след дълго, успял да се освободи от почитателите си, той се промъкна при нас откъм храсталаците. На гърба си носеше огромна раница, натоварена с дрехи и скъпоценности.
Жабата, както всички знаят, е едно от петте отровни животни. Тя е творение на луната и нощта, бълва морав прах, който предизвиква малария, и е най-близката приятелка на костенурката, най-нечестивата и загадъчна жива твар. Когато жабите преяждат с китайски светулки коремите им се подуват безобразно, и тъй като светулките биват поглъщани живи, зеленикавата им светлина продължава да се излъчва с честота от двадесет и шест пулсации в минута. Ефектът е смущаващ. Ефектът е съвсем смущаващ, когато светлината от зелените пулсиращи кореми осветява боядисани бели демонски жабешки лица. Добавят ли се към това и изкусно издаваните от Лунното момче стенания на мъртъвци, излезли от гробовете си, спектакълът е незабравим.
Около стотина от тези отвратителни твари чевръсто се шмугнаха под вратата на конюшнята и ужасените писъци на стражата и конярите насмалко не заглушиха възторжените викове на гостите, изразяващи възхищението си от играта на поло. Отбихме се встрани, за да не бъдем стъпкани до смърт и след по-малко от минута в конюшнята останаха само жаби и коне. Втурнахме се вътре.
Проходът не бе труден за откриване, тъй като бе разположен непосредствено зад бойната колесница на краля. Водеше към широк и спускащ се надолу тунел. Взехме запалени факли, Господарят Ли чевръсто скочи на гърба ми и се устремихме напред. Кралят, естествено, нямаше да допусне възможността през този тунел да се промъкнат безпрепятствено враговете му, така че истинският проблем щеше да настъпи за нас в момента, когато стигнем до следващата преграда. Тунелът стана хоризонтален там, където достигна мястото под крепостния ров. Пътят ни се оказа препречен от огромна желязна врата и Господарят Ли ми даде знак да спра. Бавно огледа стените.
По тях бяха закачени редици от железни щитове. В центъра на всеки един от тях имаше странни знаци, изпъкнали релефно над гладката повърхност. Изглежда бяха свързани с най-различни понятия, обхващащи от селското стопанство до зодиака. Господарят Ли замислено задъвка брадата си.
— Трябва да има някаква последователност — рече той. — Кралят преминава през този тунел седнал на колесницата си и за да отвори вратата, трябва да натисне в определен ред някои от щитовете. По всяка вероятност шифърът е нагласен така, че неговото нарушаване би довело до нещастен случай. Сиреч, кралят би трябвало да е запомнил точно последователността, дори да е сънен или полупиян. Нищо чудно шифърът да е набор от знаци, означаващи било личния му хороскоп, било щастливите му звезди. Някой случайно да знае кога е роден кралят?