Легенда за камъка
- Автор: Хюгарт Бари
- Серия: chronicles of master li and number ten ox #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Легенда за камъка». Краткое содержание книги:
— Хайде да избягаме заедно — прошепна Утринната скръб.
— Мила моя, и аз самият страстно желая това, обаче негово величество е доста ревнив — отвърна й красавецът.
— Господарят Ли ще има грижата за това. Намерил ти е работа. Освен това, момчето, което ти преследваше, приличаше на морски плужек.
— Кажи на зловредния старец, че приемам предложението му. Трябва само да опаковам преди това някои дрехи и скъпоценности от първа необходимост — само да видиш какъв изумруд ми подари кралят — и да си взема довиждане с момчетата.
Момчето на терасата, разбрало, че вече никой не го преследва, напомняше за себе си с покашляне. Лунното момче се изправи със светкавично котешко движение.
— Работа и пак работа — оплака се. — И все пречи на удоволствията. Както и да е, човек трябва преди всичко да изпълни дълга си.
С рязък котешки скок се оказа отново на прозореца, а след малко — на терасата.
— Ела тук, малък разбойнико! — изкрещя и изчезна от погледите ни.
Утринната скръб се усмихна и се отпусна отново в прегръдките ми.
— Е, вече се запозна с Лунното момче. Както видя, не приема живота много сериозно.
— Ще ни идва ли на гости, след като се оженим? — попитах уж безразлично.
Погледът й внезапно стана сериозен.
— Воле, аз никога няма да мога да се омъжа — рече. — С Лунното момче мислим, че някога сме били част от една и съща душа, разбита от Великото колело на превъплъщенията, един къс от която все още не сме успели да открием. Взети двамата поотделно не представляваме нищо, а и дори когато сме заедно, тази част ни липсва. Скитаме по света, Воле, и я търсим. Никога няма да се успокоя, преди да я открия.
Не бях напълно съгласен с това, но реших да не споря с Утринната скръб. Още повече, че тя в момента очевидно имаше по-добра идея. Щяхме да се върнем към това, което бяхме започнали преди да ни прекъснат. Всичко тръгна добре и ми се стори, че сутринта все пак в крайна сметка нямаше да се похаби.
— Добро утро, деца мои! — рече весело Господарят Ли, когато нахълта в спалнята. — Защо ли се получава така, че позата, която е най-приятна на участниците в нея, винаги Предизвиква естетическото неодобрение на тези, които я наблюдават отстрани?
Успяхме някакси да се отделим един от друг, след което Господарят Ли зае мястото на Лунното момче до леглото.
— Преди малко видях как твоят красавец минава в тръс покрай прозореца ми — обърна се той към Утринната скръб. — Никога не съм си падал по момчета, но ако можех отнова да стана на деветдесет години, може би щях да направя едно изключение за него. Какво чудо на природата, велики Буда! Е, съгласи ли се?
— Да, господарю — отвърна му Утринната скръб.
— Чудесно. Искам да се измъкнем оттук, колкото може по-скоро. А сега ме чуйте. Искам да откриете коя е най-високата точка в замъка, откъдето има най-добър обзор към всички стени.
— Разбрах те, учителю — казах.
— Тази вечер Лунното момче ще изнесе концерт, който ще бъде последван от представление на Златните момичета. Едва ли някой ще обърне внимание на младите влюбени, които се разхождат из градините и се радват на езерата. Колко време ще ти трябва, за да напълниш един чувал с жаби и два чувала, със светулки?
— Не много. Час или два — отвърнах.
— Чудесно. Постарай се да се измъкнеш и да ги събереш непосредствено след изпълнението на Лунното момче. Ако имаме късмет, ще сме се измъкнали от замъка още преди полунощ. Междувременно, продължавайте да се развличате.
С Утринната скръб се отпуснахме върху леглото. Кучетата вече се бяха разлаяли, котките мяукаха, петлите кукуригаха, слугите ругаеха и готвачите крещяха. Станахме, облякохме се и тръгнахме да търсим най-високата точка в замъка.
Глава 11
Час по-късно вече докладвахме на Господаря Ли, че сме открили две напълно достъпни кули, от които има чудесен обзор както на стените, така и на целия замък. Той пък ни обясни, че през това време на годината Чао се прекосява от разбойнически шайки, бързащи да се укрият в своите планински убежища преди началото на дъждовния сезон, и че любимият спорт на крал Ши Ху е да изтребва такива шайки.
— Води лично своите войски и при това е известно, че напуска замъка за броени минути — обясни Господарят Ли. — Подвижните мостове на крепостта се спускат твърде бавно и съм сигурен, че използва някакъв таен изход.
Не ни остана нищо друго, освен да си запълним времето до вечерта, като се смесим с уважаваните гости на краля. Господарят Ли размени няколко думи с Утринната скръб и тя се появи сред гостите, облечена с прашните си пътнически дрехи, със зловеща на вид кама, втъкната в пояса, и лък, преметнат през рамо. Косата й бе пристегната от кожен ремък, очевидно взет от някоя скъсана юзда. Гребенът й бе излъскан като царствено украшение и прискрепен на лично място върху прашното й наметало. Накратко, бе заприличала на войнствена предводителка на диво племе и бе веднага обградена от почитатели. Успях да се доближа достатъчно близо до нея, за да чуя обяснението, което им даде, очевидно подсказано й от Господаря Ли. Била тръгнала да търси брат си, превърнат от зъл шаман в тигър, който сега се скитал по горите със също такъв гребен, втъкнат в рошавата му шия. След тези думи вече стана невъзможно човек да се приближи на по-малко от четиридесет стъпки от нея, затова се оттеглих.