Легенда за камъка
- Автор: Хюгарт Бари
- Серия: chronicles of master li and number ten ox #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Легенда за камъка». Краткое содержание книги:
Крал Ши Ху бе събрал всичките си гости вкупом, така че можах да стана свидетел на разгорещен спор между Господаря Ли и най-великия астроном на света относно посоката на теченията на Великата звездна река по време на дъждовния сезон. Тъй като не, успях да разбера и думичка от изрази като „епицикли на последователите на Чан Хен“, „астеризми на Фалгуни“и „обратни концентрации на «чи»“, побързах да се измъкна и се оказах в компанията на най-красивата жена на света, с която проведох интересен разговор.
Бе русокоса и зеленоока и ми обясни, че е гъркиня от Бактрия. Обясни ми също, че й дошло до гуша да я отвличат крале още от десетгодишна възраст и че щяла да настоява да я погребат изправена, тъй като вече й ставало лошо от самата мисъл за легло. Тази жена ми хареса много, макар и да забелязах, че в ъглите на устата и на очите й имаше извивки, които щяха да накарат всеки мъж да бъде нащрек при възможността за по-голяма близост с нея.
След това събеседвах с един старец, който ми разказа интересна история. Преди време в пияно състояние се изпикал върху едно местно божество, обаче за негово нещастие очевидно бил забелязан от Бога на крепостните стени и ровове. Малко след това се оказал напъхан в бронзова статуя на Бога на дъжда и поставен на пиедестал. Имало незапомнена суша и селяните дошли при него да се молят за дъжд. Тъй като въпросният дъжд така и не завалял, извадили от храма ритуалните тояги и започнали да го налагат. Каза ми, че още са му останали синини от това премеждие. Тъкмо щях да го помоля да ми разкаже повече подробности, когато чух спускането на крепостния мост. След малко по него премина вестоносец, който бързешком скочи от коня и се отправи към двореца.
Господарят Ли ми даде знак. Утринната скръб нямаше как да се измъкне от обкръжението на поклонниците си, така че не ми остана нищо друго, освен да се извиня на бившето божество и да се затичам подир вестоносеца. Стигнах до своята наблюдателница тъкмо в момента, когато кралят и Златните му момичета излязоха на двора откъм една странична врата и влязоха в конюшнята. Убедих се в правотата на думите на Господаря Ли, след като чух как подвижният мост бе прибран на мястото си, а въпреки това след няколко минути видях крал Ши Ху отвъд стените на двореца. Седеше на въртящ се стол върху огромна бойна колесница, препълнена с множество лъкове и цели наръчи от стрели. Господарят Ли ми бе казал, че кралят е един от най-добрите стрелци с лък на света, и че за него не представлява никакво затруднение да се върти на креслото си и да обсипва враговете си с облаци от стрели във всички посоки. Златните момичета яздеха коне. Следваха ги пехотинци в стегнати редици.
Слязох долу и докладвах, че кралят разполага с някакъв таен изход през конюшнята. Господарят Ли прие тази новина със задоволство.
Следобедните празненства продължиха с участието на актьори и акробати. Танцьорки с морави панталони демонстрираха умението си с танци върху огромни топки. По едно време бяха внесени огромни количества храна както изкусно приготвени ястия, така и варварски гозби. Едно традиционно блюдо от патешки бутчета и шунка, задушени със смокини от Пекин и черни дървесни гъби бе последвано от екзотична монголска яхния от еленово, заешко и пилешко месо, сварено заедно с риба, смокини, праскови, масло, подправки, билки и големи парчета захар. Видя ми се много вкусна обаче забелязах, че Господарят Ли и Утринната скръб скришом изплюха бучките захар.
Кралят и неговите телохранителки и войници се завърнаха непосредствено преди залез слънце. Бяха в добро настроение, тъй като войниците бяха набучили на върха на пиките си току-що отрязани глави. Трябваше да изчакаме кралят и Златните момичета да се изкъпят и преоблекат, за да видим гвоздея на представлението — Лунното момче.
Признавам, че бях скептично настроен. Човек с външността на Лунното момче дори само да изкряка няколко пъти като жаба пак щяха да му ръкопляскат.