Легенда за камъка
- Автор: Хюгарт Бари
- Серия: chronicles of master li and number ten ox #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Легенда за камъка». Краткое содержание книги:
Очите на Господаря Ли се изпълниха с удивление от този отказ.
— Бях на шест или седем години, когато чух за последен път това поверие! — възкликна той.
— Тя е нашето малко момиченце с чисти сандали — подразних я аз.
— Всеки трябва да си почиства сандалите от време на време — рече дяволито тя, след което бързо се промъкна зад гърба ми и почисти своите сандали с два ритника в задника ми. — Костенурково яйце! — изпищя.
Господарят Ли се запревива от смях. След като се съвзе ни обясни, че едно време съществувало поверие, според което костенурките могат да заченат само когато пожелаят, при което било невъзможно да се определи бащинството. Поради това и извънбрачните деца били наричани „костенуркови яйца“. Господарят Ли се закле, че тази обида е започнала да излиза от обръщение още по време на узурпацията на Ван Ман. Изрази предположение, че по време на странстванията си Утринната скръб е посетила някой от тези древни манастири, където още по-древни стари моми ползват древни изрази, научени от техните прапрапрабаби. Имаше и случай, когато Утринната скръб се разсърди за нещо на Лунното момче и го нарече „Човек, забравил осемте правила“. На Господаря Ли му отне доста време да се сети, че Мен Цзи нарекъл така древните корумпирани царедворци, забравили синовната почтителност, учтивостта, изяществото, порядъчността, верността, братската любов и срама — Осемте правила на цивилизацията.
Утринната скръб разбра, че интересът на Господаря Ли към нея нараства и започна да го гледа дяволито. Лунното момче може би бе в състояние да чете мислите й, защото започна да гледа Ли Као по същия начин. В един горещ следобед стигнахме до един поток и Лунното момче само за миг се съблече и започна да плува в хладката вода с изяществото на лебед. По брега имаше безброй места, където Утринната скръб можеше да се усамоти, ако пожелаеше, така че Господарят Ли и аз се съблякохме и последвахме Лунното момче. Чу се още един плясък. Утринната скръб плуваше като тюлен и не прояви кой знае каква свенливост в излагането на гъвкавото си атлетическо тяло. Застана на една плитчина, очевидно, за да даде на Господаря Ли възможност да разгледа добре стегнатите й красиви гърди.
— Почитаеми Господине, колко съпруги сте имал досега? — попита го тя с невинен глас.
— Велики Буда, та аз престанах да ги броя някъде още в началото на династията Суй.
— А колко съпруги имате сега?
— Нито една — отвърна самодоволно старецът. — Непрестанно остаряваха и умираха преди мен, така че когато достигнах възрастта, на която вече не бях в състояние да се радвам на играта на облаците и дъжда, реших да се затворя в себичността си и да заживея спокойно. Оттогава не съм се женил.
— Дали това е наистина мъдро? — попита Утринната скръб и примига, уж раздразнена от слънчевите лъчи. Имаше прекрасни мигли и това беше начин да се забележат. — Една съпруга може да бъде полезна за много неща, а пък що се отнася до играта на облаците и дъжда, днес има такива заклинания и билки, които могат да правят чудеса…
Престанах да слушам и се опитах да разбера мислите на Утринната скръб с тромавия си мозък. Колкото повече разсъждавах, толкова повече се убеждавах в практичността на момичето. Проститутките се наричат „димни цветя“, а публичните домове, „къщи на цветята на дима“, защото земните удоволствия са преходни, а нищо не е по-преходно от красотата. Надеждите на една проститутка могат да се измерят с разстоянието между две бръчки. Какво бъдеще можеше да очаква Утринната скръб? Омъжеше ли се за мен, това щеше да означава единствено деца, работа на полето и вечния копнеж да избяга при Лунното момче и да продължи скитанията си. Какво щеше да стане обаче, омъжеше ли се за един стар мъдрец? Избягаше ли от него, Господарят Ли щеше само да се засмее и да използва бягството й като повод да се поразвесели в някоя кръчма, щеше да се засмее още веднъж, когато тя се върнеше, и толкоз. А след смъртта му тя щеше да остане в положението на почтена вдовица с покрив над главата. — …а сетне измиваш драконовите кости, стриваш ги на ситен прах, слагаш го в малки копринени торбички, а пък тях ги поставяш в телата на добре изкормени лястовици и ги оставяш да изкарат там една нощ…
Господарят Ли леко се усмихваше, докато изслушваше описанието на наивното народно поверие. След това започна съвсем лекичко да си тананика някаква мелодия. Веднага поруме — нях, Лунното момче едва удържа смеха си, а Утринната скръб очевидно се почувства неловко и започна да заплита думите си. Господарят Ли тананикаше мелодията „Гореща пепел“, посветена на кръвосмешението например между млада жена и доведения й син. Дали Господарят Ли смяташе, че може да ме приеме и като син? Така или иначе, изпълнението на предполагаемите помисли на Утринната скръб щеше да стане много сложно, още повече, че Господарят Ли я прекъсна с решителен жест.