Легенда за камъка
- Автор: Хюгарт Бари
- Серия: chronicles of master li and number ten ox #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Легенда за камъка». Краткое содержание книги:
Влязохме в огромна каменна пещера. Майордомът демонстративно почука по стените и пода, за да ни покаже, че в тях не е скрито нищо, след което няколко слуги поставиха в единия край на помещението проста дървена маса. Други слуги донесоха две книжни ветрила, малка кана с вода и четири чаши, които поставиха върху масата. Тогава се появи Лунното момче. Носеше със себе си проста звукова дъска, досущ като онези, използвани от момичетата от моето село. Огледа присъстващите, докато погледът му се спря на Утринната скръб. Намигна й и реших, че ще изпълни нещо специално за нея. Слугите донесоха широк параван, с който закриха масата. Намалиха светлината на лампите, докато помещението потъна в почти пълен мрак. Чуха се няколко тихи реплики, докато Лунното момче се подготви. Последваха три силни удара иззад екрана и присъстващите бяха помолени да пазят пълна тишина.
Това, което ми е известно за майсторите на звуци, е че най-великите сред тях успяват да създават и такива звуци, каквито в действителност не съществуват. По някакъв известен единствено на тях начин съумяват само да загатнат някой звук на слушателите, чиито умове сами възпроизвеждат недостигащата част от звука. Господарят Ли, присъствал на представленията на всички велики изпълнители през изминалия век, сетне ми каза, че Лунното момче ще се превърне в легенда, която ще просъществува поне десет хиляди години. Не пожелах да споря с него.
Спомням си, че долових с уши слаб повей и се огледах, за да видя кой бе отворил прозорец, преди да съобразя, че Лунното момче бе възпроизвело този звук с ветрилата си. След това почудата ми не престана да нараства през цялото време, когато Лунното момче изпълни селска песен, посветена на Утринната скръб. Не ми е по силите да опиша нещо, което трябва да бъде чуто, за да се проумее, но все пак ще възпроизведа тук някои от записките, които направих след представлението.
Тихият вятър е изпълнен с нощни звуци, със селски звуци… Разнася се силен кучешки лай, който сякаш идва откъм прозореца… Някакъв мъж ръмжи недоволно точно до ухото ми и се чува как се обръща в леглото си… Лаят секва и откъм прозореца се чуват последователно стъпките на два чифта крака, обути в сандали, смях и хълцане… Нейде в далечината кръчмар пожелава лека нощ на клиентите си и заключва заведението… Нов повей на вятъра идва откъм реката… Разнасят се водни звуци, чува се шумът от гребла, порещи водата… Тих смях, мъжки глас започва да пее неприлична песен… Кучешкият лай се възобновява, този път съвсем отблизо, става оглушителен… Един мъж ругае, измъква се от леглото, започва да се тътри към прозореца… Следва сърдит вик, след като мъжът удря коляното си в масата… Кучешкият лай става все по-силен и по-силен… Мъжът хвърля нещо по кучетата, лаят им преминава в скимтене, ехото от което кънти от стените на близките къщи и постепенно заглъхва… Мъжът отново ругае, след като за втори път се блъска в масата, вмъква се повторно в леглото си…
Жена му въздиша и се обръща по гръб… Мъжът се смее тихо, тя се кикоти… Усещам как поруменявам, след като откъм леглото се разнася шумът на хора, които правят любов… Шумът става все по силен и ритмичен… Бебето се събужда и започва да плаче, мъжът ругае, жената изпъшква… Жената става и започва да успокоява бебето, докато мъжът се облекчава в нощното гърне… По-големият син се събужда и казва нещо със сънлив глас, баща му го нахоква и го кара да стане и да се облекчи, ако не се чувства добре… Смесени звуци, мъж и момче се облекчават, жената пее приспивна песен на бебето, то шава и гука, щурци цвърчат, бухал се обажда в далечината, вятър разклаща листата… Големият син си ляга, бебето заспива, мъжът и жената също си лягат, жената шепне, мъжът започва да хърка…
Пожар! Някой крещи с все сили откъм прозореца, към неговия глас се присъединяват и други, всички скачат от леглата си, бебето плаче, мъжът пак се удря в масата… Гласовете споменават някакъв хамбар… Тропот на боси крака, врати се отварят и затварят, дрънчене на кофи… Мъжът пак се удря в масата, обува се и се затичва навън… Плискане на вода, съсък на угасявани пламъци… Невероятна смесица от звуци: хора крещят, коне цвилят, магарета реват, крави мучат, кокошки кудкудякат… Чува се разтварянето на порти и тропотът от копитата на бягащи животни… Старчески глас се вайка за сеното и зърното… Жена пищи, че върху покрива й са попаднали искри…
След това става нещо много странно. Всички селски звуци започват едновременно да утихват, сякаш Великият господар на нефрита се е присегнал надолу, към Китай, взел е селото в шепата си и го разглежда. Чува се духане, (тихо и спокойно, сякаш с него се гаси огънят. Един след друг започват да угасват всички звуци… Притихват животните… съсъкът на огъня престава, също и дрънченето на кофите… Селото отново е положено на земята… Притихват думите на момчето, на жената, на мъжа… Бебето гука все по-тихо… Настъпва тишина.