Последната империя
- Автор: Сандърсън Брандън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната империя». Краткое содержание книги:
Но се провалил.
Имаше и две празни кресла. Келсайър забеляза застаналата до вратата Вин и я дари с една от подканящите си усмивки.
— Ето я и нея. Влизай.
Вин огледа стаята. Прозорец със спуснати завеси. Кресла, подредени в полукръг. Въздъхна, влезе и се настани в празното кресло до Доксон. Беше твърде голямо за нея и тя сви крака под себе си.
— Това сме всички — обяви Келсайър.
— За кого е последното кресло? — попита Хам.
Келсайър се усмихна и намигна — но само толкова. После продължи:
— Добре, да си поговорим. Чака ни важна задача и колкото по-скоро се захванем с планирането, толкова по-добре.
— Мислех, че вече имаш план — обади се объркано Йеден.
— По-скоро предварителна схема — уточни Келсайър. — Зная какво трябва да стане и имам няколко идеи как да стане. Но човек не събира група като нашата само за да й съобщи какво се очаква от нея. Трябва да обмислим всичко заедно, като започнем със списък на проблемите, с които предстой да се справим, ако искаме планът ни да успее.
— Добре — каза Хам. — Да се захващаме тогава. Схемата е да съберем армия за Йеден, да предизвикаме хаос в Лутадел, да завладеем двореца, да откраднем атиума на лорд Владетеля и после да оставим империята да рухне. Така ли е?
— В най-общи черти — потвърди Келсайър.
— В такъв случай — продължи Хам — главният ни проблем е гарнизонът. Ако искаме хаос в Лутадел, трябва по някакъв начин да разкараме двайсетте хиляди войници, които пазят реда. Армията на Йеден никога няма да завладее града, докато защитниците му са зад стените.
Келсайър кимна, взе тебешир и написа на дъската „Лутаделският гарнизон“.
— Какво друго?
— Как да всеем хаос в Лутадел? — обади се Бриз и размаха чашата си в широк жест. — Тук инстинктите ви са съвсем верни, приятели. В този град Министерството държи всички свои щабове, а Големите къщи управляват търговските си империи. Ако искаме да лишим лорд Владетеля от възможността да управлява, трябва на всяка цена да го завладеем.
— Като споменахте благородниците, изниква един друг въпрос — добави Доксон. — Всички Големи къщи имат свои военизирани отряди в града, да не говорим за техните аломанти. Ако държим да предадем града на Йеден, трябва да се справим с благородничеството.
Келсайър кимна и написа „хаос“ и „Големите къщи“.
— Министерството — обади се Клъбс и се облегна по-удобно в креслото. — Не можем да говорим за смяна на властта, докато не решим въпроса със Стоманените инквизитори.
Келсайър написа „Министерството“.
— Какво друго?
— Атиумът — обади се Хам. — Напиши го и него — след като започне суматохата, трябва да завладеем двореца бързо и да се подсигурим никой да не избяга със съкровището.
Келсайър кимна и написа „Атиум: да се обезопаси съкровищницата“.
— Трябва да намерим начин да съберем армията на Йеден — добави Бриз. — Да действаме тихо и същевременно бързо и да я обучим някъде, където лорд Владетеля няма да я открие.
— Освен това трябва да сме сигурни, че бунтовниците ще са в състояние да контролират Лутадел — добави Доксон. — Завладяването на двореца звучи примамливо, но въпросът е дали Йеден и хората му ще съумеят да поемат лостовете на управлението след това.
„Армията“ и „бунтовниците“ бяха добавени на дъската.
— Освен това — заговори Келсайър — смятам да напиша и „лорд Владетеля“. Ако останалите планове се провалят, ще потърсим начин да го примамим извън града. — Написа на дъската и „лорд Владетеля“ и се обърна към групата. — Забравих ли нещо?
— Да — каза Йеден. — Щом изброяваш проблемите, които трябва да решим, добави, че всички ние сме безумци — макар че се съмнявам, че този въпрос може да се реши.
Всички се разсмяха, а Келсайър написа на дъската „Йеден се съмнява“. Отстъпи назад и прочете списъка.
— Като го подредиш по този начин, не изглежда чак толкова зле, нали?
Вин се намръщи, питаше се дали Келсайър се шегува. Списъкът не беше просто неизпълним — беше направо плашещ. „Двайсет хиляди имперски войници? Събрани със силите на благородничеството? Министерството? Стоманените инквизитори — нали се говори, че дори един е по-силен от хиляда войници! Нещо, което да отвлече вниманието на Министерството и на самия лорд Владетел, докато армията се приближава?“
— Първото, което ми хрумна, е всеобщо въстание — подметна Хам.
— Няма да стане — заяви твърдо Йеден.
— Защо? — попита Хам. — Знаеш на какво са подложени местните. Живеят в бордеи, бъхтят по цел ден в мелници и работилници и половината гладуват.