Непознатата от Ямайка
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: The Bride #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Минчо Бенов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознатата от Ямайка». Краткое содержание книги:
Хората казват, че тя има трима любовника. Деветнадесетгодишната англичанка София Стантон-Гревил е изпратена след смъртта на родителите си при жестокия си чичо в Ямайка. Тя е свикнала да командва мъжете и да ги върти на малкото си пръстче и смята да прибави Райдър към списъка си.
— Предполагам, че отровните му зъби най-малкото се клатят — каза Райдър, като разтриваше кокалчетата си. Той погледна Томас и се начумери. — Има шкембе. Не е добре за един мъж. Да, изобщо не е здравословно.
Сега той отново разтри кокалчетата си и си помисли колко добре му се бе отразило да си изкара гнева на краставия му кучи син. Погледна Софи и й се усмихна.
— Това е всичко. Нищо друго. Джеймс и още един мъж го изнесоха.
— Радвам се, че си го ударил — каза тя. — Надявам се, че си го фраснал много силно. Самата аз много пъти съм искала да направя точно това. Той е ужасен. Господи, на теб ти е харесало!
— Може би — насладата на Райдър бе очевидна. — Той е подлец. — Райдър се умълча и я погледна замислено. — Как така се забърка в тази каша?
— Какво искате да кажете, сър? А, сигурно се питате как така сама съм си избрала да стана уличница? А може би как така Джеръми внезапно е решил да окуцее? Бих ви помолила да бъдете по-конкретен.
— Когато лежеше по гръб, бе много по-лесно човек да се справи с теб. Пак си кисела като оцет.
— Много жалко, защото никога вече няма да имате възможност да ме видите в такава светлина.
— Дори когато се любим?
Още едно съвсем лекичко трепване. Да, опознаваше я съвсем добре.
— Седни, Софи. Ще се държа на разстояние. Не искам да те плаша.
Това даде резултат. Райдър бе доволен.
— Не ме плашиш. Никой мъж не може да ме уплаши.
— Вярвам ти, естествено. Изглежда, имаш голям опит с мъжете. Аз обаче не съм като другите и от мен те е страх. Най-накрая ще си го признаеш и, смея да твърдя, ще станеш и по-внимателна. Седни, преди да съм те вдигнал и да съм те насадил на стола.
Тя седна и приглади нощницата на краката си. Тогава й хрумна, че наистина е много странно да седи в една спалня с мъж, само по нощница, и това я накара да се усмихне.
— Кимбърли Хол принадлежи на теб, а не на твоя брат — граф Нортклифски — без предисловия каза тя.
Райдър се облещи със зяпнала уста.
— Какво каза? Не, това е абсурд. Пълна глупост. Откъде ти хрумна такова нещо?
— Млъкни и ме чуй. Кимбърли Хол е принадлежал на твоя чичо — Брандън. Когато той умрял, ти си наследил богатството му. Но поради небрежност Оливър Сасън забравил да прикрепи спецификациите за този имот към наследството, което чичо ти изпратил на семейството ти. В началото е било просто неволна грешка. Недоглеждане. А точно тогава умира и баща ти и настъпват известни смущения и бъркотия, тъй като новият граф все още не се е уволнил от армията. Става така, че всички смятат, че Кимбърли принадлежи на семейството, по-точно на твоя по-голям брат, а не на теб.
— За Бога!
— Не си ли доста богат за непървороден син?
— Да.
— Е, сега си още по-богат. Тази плантация е твоя.
— Започвам да разбирам защо Оливър Сасън бе сред твоите любовници.
— Естествено.
— Казах на Емил, че зад всичко се крият някакви подбуди. Особено когато и ти си забъркана, Софи. Никога не би станала мръсница без някакви много силни подбуди.
— Виж, Райдър, не ме интересува дори да притежаваш цяла Ямайка. Вуйчо ми искаше тази плантация и реши, че моите дарби биха увеличили шансовете му да я получи. Не ме разбирай неправилно, аз трябваше само да те размекна. Според окончателната му оценка за теб ти едва ли би искал да живееш тук и едва ли не сигурните печалби от захарта биха те заинтригували. Следователно налага се окончателният извод: продаваш, натъпкваш гвинеите в аристократичните си джобове и отплаваш щастлив за Англия.
— Значи, когато настъпеше подходящият момент, мистър Сасън щеше да ми каже, че Кимбърли Хол ми принадлежи?
— Да.
— И тъй като ти си моята възхитителна любовница — ти и онази другата, с големите гърди, разбира се — аз ще бъда възхитен да продам плантацията на вуйчо ти. Смяташе ли да те изпрати в Англия с мен? Имам предвид, като моя любовница?
— Не знам какви са плановете му.
— Защо се съгласи с всичко това?
Погледът й бе твърд и студен.
— Не ставай смешен. Толкова си добър в приписването на подбуди, как така сега се препъна? Джеръми щеше да стане негов наследник. Това беше наградата за съдействието ми. Ако ли пък не съдействах… Е, каза, че ще изхвърли и двама ни. Джеръми е сакат, никога нямаше да успее да се справи с живота тук.
— А ти щеше.
Единствената й реакция бе студеният й глас:
— Твърде вероятно.
— Лорд Дейвид ти стана любовник, за да може да оскубе Чарлз Грамънд.
— Да. И се справи прекрасно.
— А Чарлз Грамънд беше твой любовник, за да прояви по-голяма отзивчивост при предложението на вуйчо ти да купи плантацията.
— Да.
— Как успя да се отървеш от лорд Дейвид?