Светлина в мрака
- Автор: Додд Кристина
- Серия: my first #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светлина в мрака». Краткое содержание книги:
— Да не искаш да кажеш, че си по-добър от мен?
— Не зная. Никога не съм вършил толкова непочтено нещо.
Спокойното изявление на Уилям вбеси Артър и тихият му глас секна.
— Разбира се, че не си. От твоята почтеност ми се повръща. Всички ти се подигравахме зад гърба за твоите фантазии, за добрия рицар, който беше, и че никога не изнасилваше жени, никога не лъжеше, никога не биеше прислугата, никога не търсеше повод да предизвикаш оръженосците.
— Бил съм прислугата, но само когато е имало основателна причина, а колкото до предизвикването на моите оръженосци, тази грешка няма да направя отново, ако резултатът е такъв, какъвто го виждам.
— Не ме плаши, мой върховен и силен лорд Уилям, ти никога вече няма да имаш оръженосци. Ти си сляп, забрави ли? Ти ще умреш, и това ли забрави?
— Не, това още не си ми казал — промърмори Уилям.
— Да, а колкото до скъпите ти приятели, ние ще отидем да утешим баща ти и не след дълго ще седим на твоята пейка и ще пием от твоята чаша.
— Съмнявам се. — Гласът на Уилям прозвуча уверено. — Ти нямаш смелост да ме убиеш, нито пък решителност да заемеш моето място.
— Баща ти ще бъде толкова разстроен.
— Моят баща не е безволев глупак! Мислиш ли, че не скърби от неуспеха си да направи от теб рицар? Ти ще бъдеш последният…
— Перчиш се като паун, горд с хилавия си мозък. — Артьр свали туниката си и я захвърли в ъгъла. — Сега ще имам жената, която ти си загрял за мен! А ти ще умреш и врани ще разнасят месата ти.
Той се хвърли към Сора, като я блъсна към стената, но викът й беше заглушен от рева на Уилям. Артър дръзна! С две стъпки Уилям се намери до сламеника, хвана Артър и го обърна. Когато той облещи очи от ужас, Уилям изкрещя:
— Вече не съм сляп, Артър. Мога да те видя, малък хленчещ червей.
Охраната, изумена от обрата на събитията, се втурна напред. Уилям сграбчи Артър, вдигна го над главата си и го хвърли срещу притичалите помощници. Тялото, вцепенено от уплаха, ги запрати към стената, в която се блъснаха с голяма сила. Екотът от удара на оръжията им в стената се чу надалече. Уилям заби здраво свещника в дървото, за да залости вратата. Един от пазачите се опита да се бори в краката му, но Уилям го заплаши със стол над главата и той благоразумно легна отново на пода, като се престори на заспал.
— Хитър мъж — одобри Уилям и като прескочи телата, отиде при Сора. — Как е главата ти? — Преди да успее да му отговори, той продължи: — Къде са ти дрехите? Нека да ти помогна. — Той я вдигна на крака с безразличието на евнух. — Няма отново да повторя грешката си.
— Ризата ми! — възрази тя, докато той надяваше сукмана на главата й.
— Няма време. — Той завърза здраво сукмана, опитвайки се да прикрие колкото се може повече от голата й плът. — Не искам пак да съм такъв идиот. Да не те облека, преди да влезе Артър! Момент! — извика той в отговор на тропането по вратата. — Няма да допусна тази грешка, когато пристигне неговият съучастник. Ние трябва да избягаме, преди да дойде подкрепление, което да довърши гнусната работа на Артър.
— Няма да споря. — Тя избърса в сукмана ръцете си, по които още чувстваше грапавините от кожата на Артър. — Но как ще избягаме при тези пазачи на вратата? И какво стана с Артър.
— Мъртъв е — отговори Уилям на последния й въпрос. — Счупен му е вратът. Не чу ли как изпращя? А ние ще излезем оттук. Слугите на Артър са нелоялни, те ще се разбягат като мишки от капан. Къде са ти обувките?
— При потока Финджър.
— Тогава ще ни трябват коне — реши той, докато сгъваше одеялата и ги прибираше под мишница.
— Няма ли да направиш нещо за Артър? — попита Сора, смутена от бързането на Уилям, както и от коравосърдечното съобщение за неговата смърт.
Това привлече вниманието му.
— Да направя нещо за него? По дяволите, не мога да го убия повече от един път, колкото и да ми се ще. Ти разбираш ли какво се канеше да стори? Да те изнасили, което за него не значи нищо; той щеше да те убие за грешката, която си сторила, като си се свързала с мен.
Уилям замълча, докато измъкваше свещника от вратата, после се обърна, хвана я за раменете и я раздруса.
— Що за глупава идея да се обаждаш? Аз се мъчех да отвлека вниманието му и да го насоча към мен, а ти се намеси в нашия разговор.
— Правенето на грешки е по-почтено от бездействито. — Тя влезе в неговия тон. — Ти искаше да знаеш кой е другият заговорник и аз мислех, че ще ми каже.
— Да, той би казал на една жена, преди да каже на мен, но, Сора, недей отново да правиш такава глупост. — Той бавно произнасяше думите, като всяка една от тях звучеше като предупреждение. — Когато се нахвърли върху теб, остарях с десет години. Ами ако имаше нож?