Градът на зверовете
- Автор: Алиенде Исабел
- Серия: Градът на зверовете #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ема Барух
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Градът на зверовете». Краткое содержание книги:
Един от индианците, който в мрака изглеждаше най-малък, най-стар и се отличаваше с кръглата си корона от пера — единствената украса на голото му тяло, започна дълга реч. Надя улови смисъла, защото знаеше няколко индиански езика, и макар че хората от мъглата имаха свое собствено наречие, много думи бяха сходни. Беше сигурна, че може да общува с тях. От тирадата на човека с короната от пера разбра, че става дума за Рааканариуа — духа на птицата канибал, спомената от Уалимаи, замши, както наричаха чужденците, и за един могъщ шаман. Макар и да не го назова, защото би било много невъзпитано от негова страна да го прави, тя стигна до заключението, че говорят за Уалимаи. Служейки си с думите, които знаеше, и с жестове, момичето посочи издялканата кост, която носеше закачена на врата си — подарък от магьосника. Човекът, който се държеше като вожд, разглежда талисмана в продължение на дълги минути, проявявайки възхита и респект, след това продължи с речта си, но този път обръщайки се към войните, които се приближаваха един по един, за да пипнат амулета.
След това индианците седнаха в кръг и продължиха разговорите, като същевременно раздадоха на всички парчета печено тесто — като хляб без мая. Алекс изведнъж усети, че не беше ял много часове и че е много гладен; получи своята порция от вечерята, без да обръща внимание на прахоляка и без да пита от какво е направена; неговите капризи по отношение на храната бяха останали в историята. След това войните пуснаха да обикаля от ръка на ръка животински мехур с лепкав сок с кисела миризма и вкус на оцет, докато припяваха песен, за да се преборят с призраците, които предизвикват нощните кошмари. Не предложиха от питието на Надя, но бяха така любезни да го разделят с Алекс, който не бе привлечен от миризмата и още по-малко — от идеята да дели един и същи съд с останалите. Спомни си историята, разказана от Сесар Сантос за едно цяло племе, заразено от дръпването от цигарата на един журналист. Последното, което желаеше, беше да предаде своите бактерии на тези индианци, чиято имунна система нямаше да издържи, но Надя го предупреди, че ако не приеме, ще се сметне за обида. Съобщи му, че това е масато — ферментирало питие, направено от сдъвкана маниока и слюнка, което пием само мъжете. Алекс си помисли, че ще повърне след обяснението, но не посмя да откаже.
След удара, получен по главата, и с помощта на масатото момчето без усилие се пренесе на планетата със златния пясък и шестте луни във фосфоресциращото небе, която бе видял в двора на Мауро Кариас. Беше толкова объркан и замаян, че не би могъл да направи нито крачка. За щастие обаче това не се наложи, защото войните също усетиха въздействието на ликьора и скоро се натъркаляха хъркайки по земята. Алекс предположи, че няма да продължат пътя, докато не се появи малко светлина и се успокои със смътната надежда, че баба му ще го намери на разсъмване. Свит на кълбо на земята, без да се сеща за призраците от кошмарите си, за огнените мравки, за тарантулите или за змиите, се предаде на съня. Не се стресна дори когато ужасната миризма на Звяра изпълни въздуха.
Единствените, които бяха трезви и будни, когато се появи Звярът, бяха Надя и Бороба. Маймунката замръзна като вкаменена, а момичето успя да забележи една гигантска фигура на светлината на луната, преди вонята да блокира сетивата й. По-късно щеше да разкаже на своя приятел същото, което беше казал отец Валдомеро: беше същество с човешки форми, изправено, около три метра високо, с могъщи ръце, които свършваха с хищни нокти, изкривени като ятагани, и една малка глава, непропорционална за размерите на тялото. На Надя й се стори, че се движи много забавено, но ако бе пожелал, Звярът би ги изкормил всичките. Зловонието, което разнасяше (или може би абсолютният ужас, който всяваше в жертвите си), парализираше като дрога. Преди да припадне, тя искаше да извика или да избяга, но не успя да помръдне нито един мускул; в моментен проблясък на съзнание видя тялото на войника, разсечено на две половини като труп на животно и можа да си представи ужаса на човека, неговото безсилие и потресаващата му смърт.
Алекс се събуди объркан, опитвайки се да си спомни какво се беше случило, с треперещо тяло от странния ликьор на предишната нощ и сред зловонието, което все още плуваше във въздуха. Видя Надя, седнала с кръстосани крака и с поглед, зареян в нищото, с Бороба, сгушена в скута й. Момчето се примъкна до нея, сдържайки с големи усилия конвулсиите на вътрешностите си.