Огненият човек
- Автор: Сальгари Эмилио
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван П. Иванов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Огненият човек». Краткое содержание книги:
Но двамата европейци обърнаха най-много внимание на колекцията от превъзходно запазени човешки глави, които украсяваха стената срещу вратата. Бразилските диваци винаги пазят главите на предводителите на враждебните племена, паднали в сражения или изядени от тях. Те ги съхраняват по особен начин; най-напред изваждат и изяждат мозъка им, после натопяват главата в съд, пълен с горчиво растително масло, наричано „антироба“ и след това я подлагат на действието на пушек. Като извадят очите, те вмъкват в очните ями изсъхналите очи на някой звяр, зашиват устните и украсяват ушите с малки снопчета черни или жълти пера.
Колекцията на покойния пиайе беше доста богата: тя се състоеше от двадесет добре запазени глави. Цялата мебелировка на колибата представляваше хемани (вид люлки), оплетени от обикновени растителни жилки. Издълбани тикви и черупки на кокосови орехи служеха за съдове, а няколко чаши от глина, пълни с вода бяха поставени така, че тя се процеждаше през шуплите на чашите и се стичаше в един огромен глинен съд. Колкото и странно да изглежда това, но бразилските диваци винаги са обръщали голямо внимание на водата за пиене и употребяват съвсем чиста вода, прецедена с глинени съдове, които служат за филтри.
— Е, как намираш нашето жилище? — попита Алваро след като огледаха навсякъде.
— Прекалено е тъмно, сеньор — отговори Гарсия — освен това… тези глави, които сякаш ни се присмиват, не го правят много весело. На кого ли са принадлежали?
— Вероятно, на хора, изядени от еймурите.
— Те трябваше да изядат и тези глави, а не да ги оставят тук!… Слушайте, сеньор Алваро, надявам се, че нямате намерение дълго време да изпълнявате длъжността на магьосник… На мен ми омръзна всичко това и искам да се върна в гората.
— Опитай се, не съм ти забранил.
— Ако можех, нямаше да чакам да ме молят! — отговори Гарсия.
— За сега нека се задоволим, че ни провъзгласиха за пиайе. Аз също нямам намерение да оставам сред тази човекоядци, които не ми вдъхват никакво доверие… Да се надяваме, че Диас ще намери някакъв начин. Сигурно знае, че сме попаднали в ръцете на еймурите.
— Как мислите, дали ни пазят нощем?
— Сигурно. Те не ни се доверяват и разбира се, ще вземат предохранителни мерки. Но дори и да успеем да избягаме какво можем да направим без пушки? О, ако можех да си върна пушката и патроните! Всъщност, мисля, че това е възможно. На диваците още не им е известна употребата на огнестрелно оръжие и можем да ги накараме да ни върнат пушката и патроните. Прекрасна идея, да се постараем да убедим тези злодеи, че това са нашите магически инструменти, които ни дават победа над врага.
В този момент навън се чуха силни звуци от някакъв инструмент, напомнящ на свирка и странен шум, като че ли хиляди дребни камъчета се посипват в някакъв сандък и се удрят о стените му.
— Музика! — извика Гарсия. — Нима еймурите смятат да ни устроят концерт? Бих предпочел обяд…
Той надникна през вратата и видя, че към колибата вървят дванадесет диваци, а пред тях юношата тупинамби, който изпълняваше ролята на преводач. Четирима диваци свиреха на инструменти, прилични на флейти, направени от човешки кости. Други двама размахваха кратуни от тикви, пълни с дребни камъчета. Зад тях един дивак носеше нещо, прилично на дълга кутия, направена от змийска кожа, украсена със злато и раковини, а другите носеха кошници, които изглеждаха доста тежки.
— Какво искат тези хора? — попита Алваро юношата тупинамби.
— Те идват да ви връчат тушаната на предводителя и да я поверят на вашата бдителност.
— А какво е това?
— Скиптърът на племето. Другите пък носят храна и превъзходна тароба, специално приготвена от най-старата баба на покойния пиайе.
— Постави тушаната в някой ъгъл, защото в момента ме интересува само храната. Дори и пиайе с бяла кожа не могат да се хранят с въздух.
Юношата ги изгледа с известно удивление, взе кутията, в която се пазеше скиптърът, сложи я под консервираните глави и заповяда да сложат кошниците на земята.
Алваро махна на музикантите да се отдалечат и предпазливо вдигна капака на една от кошниците, като се опасяваше, че в нея ще намери няколко къса човешко месо. Но готвачите на предводителя бяха заменили човешкото месо с превъзходна риба, с питки от маниока и банани, изпечени в някаква гореща течност, която издаваше острата миризма на спирт.