Огненият човек
- Автор: Сальгари Эмилио
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван П. Иванов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Огненият човек». Краткое содержание книги:
— Те са ни заловили! — извика той, задавено и погледна към Гарсия с уплаха. — Сега разбирам всичко… Ние сме пленници на еймурите!
В този момент вратата на колибата се отвори и влезе един индианец, въоръжен с тежък кривак.
XVIII
Белите пиайе
Влезлият в колибата дивак беше висок на ръст, почти гол, с кожа нашарена на черни, червени и сини ивици, с лице, на което нямаше никакви косми, дори и вежди, но затова пък с глава, обрасла с дълга, черна, остра и чорлава коса, от която стърчаха разноцветни пера; такива пера бяха залепени и по бузите му и му придаваха необикновено странен вид. В обтегнатата му долна устна бе пробита дупка, в която беше мушнато парченце зелен яспис, а на шията му висеше огърлица от бели раковини, най-важното украшение на предводителите на бразилските племена.
Като влезе в колибата, дивакът се наведе и изплези език, като с всичките си жестове изразяваше най-дълбоко уважение. След това той се изправи и произнесе някакви съвсем неразбираеми думи, които се състояха от поредица гърлени звукове.
Алваро, който не се беше съвзел напълно от уплахата си, стоеше неподвижен, като гледаше с тревога тежкия кривак в ръцете на дивака и очакваше всяка минута да бъде ударен по главата.
Като видя, че португалецът не реагира, еймурът се обърна към Гарсия, който се беше свил в единия ъгъл на колибата и отново произнесе някакви думи, по всяка вероятност въпрос, но не получи никакъв отговор. Тогава той започна нетърпеливо да ръкомаха и като се обърна към входа на колибата, силно извика с глас приличен на животински рев. След миг на вратата се появи едно индианско момче, на възраст, колкото Гарсия и застана пред предводителя на еймурите.
То беше красив индианско юноша с черни, живи очи и умно лице, като че ли бе от друга раса. Кожата му беше по-светла, чертите по-фини и косата по-мека.
Предводителят се обърна към него с няколко думи, като търкаше челото си и сочеше заплашително към Алваро. За голямо учудване на португалеца, момчето произнесе:
— Сеньори!…
Алваро и Гарсия се спогледаха, като се питаха, дали това не е сън. Бразилски дивак говореше испански! Това беше невероятно.
— Сеньори, — заговори момчето. — Предводителят на еймурите е говорил с вас и се е разсърдил, че не сте му отговорили…
— Кой те научи да говориш езика на белите? — попита Алваро, който все още не беше се отърсил от смайването си.
— Пиайето на моето племе — отговори момчето.
— Диас ли?
— Да, така се наричаше моят покровител. Спомням си, че съм го чувал често да казва за себе си „Бедният Диас!“
— Значи си тупинамби?
— Да, сеньор.
— Пленили са те еймурите, така ли?
— Да.
— Но защо са те оставили жив?
— Казах им, че без мен няма да могат да се разбират с белия пиайе, когато го заловят.
— Знаеш ли защо толкова упорито преследваха твоя покровител?
— Да. Те искат да го направят пиайе на своето племе. Пиайето на еймурите умря и трябва да бъде заместен. Виждали ли сте моя покровител?
— Да, вчера вечерта се разделихме с него…
Гърленият остър вик на еймура го прекъсна.
Беше ясно, че предводителят беше обхванат от силно нетърпение заради този продължителен разговор, от който не разбираше нито дума. Той погледна заплашително към момчето и му каза няколко думи, като сърдито удряше по земята с кривака си.
— Предводителят желае да узнае, считате ли се вие пиайе във вашата страна! — преведе думите му момчето.
— Всички бели хора са пиайе — отговори Алваро.
— Той обеща да ви пощади с условие да станете пиайе в неговото племе. Ако ви е мил животът, съгласете се.
— Как, да бъдем магьосници на еймурите, на тези отвратителни диваци!… Какво ще кажеш, Гарсия?
— Струва ми се, че е по-добре да бъдем магьосници, отколкото да бъдем изпечени и изядени. Във всеки случай ще спечелим време по този начин. Ако морякът е тръгнал след нас, аз съм уверен, че няма да ни изостави.
— Имаш право, Гарсия — каза Алваро, след кратко размишление. — Без съмнение, Диас ще се опита да ви помогне.
И като се обърна към момчето, каза:
— Кажи на предводителя, че сме съгласни.
Когато еймурът чу този отговор, на лицето му се изписа голяма радост и черните му очи блеснаха. Той захвърли кривака настрана и се обърна първо към Алваро, а после към Гарсия с няколко думи.
— Какво казва? — попита Алваро индианското момче.
— Казва, че вие ще бъдете големият пиайе, а вашият другар — малкият пиайе на племето на еймурите и с такива могъщи магьосници племето на еймурите ще стане непобедимо и никога няма да се лишава от човешко месо.