Огненият човек
- Автор: Сальгари Эмилио
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван П. Иванов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Огненият човек». Краткое содержание книги:
— Да, спомням си. Но нима диваците са дошли тук да ловят риба?
— Ще видим — отговори Алваро.
Предводителят заповяда да донесат някаква кошница, от която извади човешки крайници, които както се виждаше бяха прясно отсечени, защото още кървяха. Той взе ръка, на която още стоеше гривната от раковини и я хвърли в реката. След това взе един крак и глава, които принадлежаха на момче.
— Ах, негодници! — извика Алваро, който не беше в състояние да сдържа повече отвращението си. — Те ми внушават истински ужас.
— Да си вървим, сеньор Алваро! — каза Гарсия. — Не мога да издържам повече.
— Само ще се компрометираме в очите на диваците. Не, ако искаме да спасим кожите си, трябва да останем тук.
— Кариби! — повтори предводителят, като сочеше нещо на Алваро.
Португалецът се наведе от края на скалата и погледна във водата, която беше съвсем прозрачна. Там видя милиарди малки рибки с тъмни гръбчета и със сребристи коремчета, които ожесточено се бореха помежду си и ръфаха подхвърленото им месо.
— Предводителят е хвърлил във водата късовете човешко месо, за да привлече карибите — каза Алваро на другаря си.
— А защо е искал да ги привлече насам?
В този момент по брега на реката се разнесе отвратителна миризма.
Свитата, която носеше тайнствения пакет го развърза и от него се показа съвсем разложен труп на стар индианец.
— Ух, колко вони този индианец! — извика Гарсия, като си запуши носа. — Да вървят по дяволите еймурите със всичките си магьосници.
Индианците завързаха трупа с лиани, довлякоха го да края на скалата и го хвърлиха във водата.
— Те го дадоха на рибите да го изядат — каза Алваро.
Карибите с ярост се нахвърлиха върху трупа и впиха острите си зъби, като късаха месото и кожата му. Някои от рибите бяха проникнали в корема на трупа и ръфаха вътрешностите. Месото изчезваше с невероятна бързина в устата на лакомите риби и само след десетина минути от трупа останаха само костите.
— Какви анатоми! — извика Алваро.
Действително те така почистиха скелета, че той можеше да бъде поставен във витрината на някой природонаучен музей.
Индийците извадиха внимателно скелета от водата, обвиха го в една голяма рогозка, завързаха го с лиани и поставиха го на носилка, направена от клони.
— Церемонията приключи! — чу глас зад себе си Алваро и когато се обърна видя индианското момче.
— Пиайе с бяла кожа могат да се настанят в колибата на умрелия — каза юношата.
— А какво ще правят с костите на умрелия? — попита Алваро.
— Ще ги окачат на някое дърво и ще ги оставят там.
Еймурите потеглиха обратно към жилищата си. Те не изразяваха никаква скръб, дори някои от тях бяха много весели и размахваха криваците си, сякаш се сражаваха с невидим враг. Понякога се пръсваха в различни страни, като че ли ги преследва някое вражеско племе и удряха с криваците си във въздуха. После се спираха внезапно и се втурваха към предводителя си, като се преструваха, че бягат силно. Очите им бяха силно изблещени, те яростно движеха челюсти, като че ли разкъсват месо със зъбите си и диво ревяха.
Като стигнаха селото, много от индианците се пръснаха из гората, защото колибите не бяха достатъчно да поберат всички. Десетина от тях застанаха около една от колибите, която беше най-обширна и се намираше в центъра на поляната.
Стените на тази колиба бяха украсени със змийски кожи, а на покрива и се мъдреха глави от каймани.
— Каква е тази колиба? — попита Алваро индианското момче.
— Това е жилището на умрелия пиайе — отговори юношата. — Сега вие ще живеете тук, докато еймурите са по тези места. На мен ми е дадена заповед да ви заведа в тази колиба и да остана на ваше разположение, докато научите езика на това племе.
— А може ли да получим нещо за ядене? — попита Алваро.
— Скоро ще принесат в жертва един от пленниците и ще го изпекат. На вас се пада най-хубавия къс…
— Който ти ще изядеш, чудовище! — прекъсна го Алваро с негодувание. Индианският юноша го погледна с усмивка.
— Ах, да! — промълви той. — Белите хора не обичат човешко месо. Тогава ще получите месо от дива свиня, месо от костенурка и плодове от маниока. Влезте тук и не излизайте от колибата, докато не получите заповед от предводителя. Пиайе не трябва да се появяват твърде често сред народа.
След известно колебание Алваро и Гарсия се решиха да прекрачат прага на колиба та, която е била жилище на покойния пиайе.
XIX
Жертвите на войната
Колибата, която по-рано принадлежеше на пиайето на изгоненото или избитото от еймурите племе, бе много по-широка от другите колиби, но и много по-тъмна, защото в стените нямаше процепи и светлината проникваше само през една малка дупка, пробита в покрива. Още от пръв поглед можеше да се направи заключението, че това е жилище на някой магьосник, защото то беше пълно с всякакви билки и огърлици, направени от зъби на диви зверове.