Наследницата на Монтоя
- Автор: Брадшоу Емили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангелина Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследницата на Монтоя». Краткое содержание книги:
Маги се усмихна дяволито.
— Не мисля, че й е неприятно да се усамотява с Питър. Не вярвам да има нещо против да останем тук поне още една седмица.
Преди Кристофър да успее да проумее думите на Маги, неприятна миризма привлече вниманието му. На десетина метра от тях мухи жужаха над малка купчинка мърша в кафяво и бяло. Кристофър се приближи до нея с коня си. Животното изпръхтя и се изправи на задните си крака. Конят на Маги подуши с разширени ноздри миризмата, довеяна от вятъра, и понечи да се върне назад.
— Конете не искат да се приближат към мършата. — Кристофър слезе от коня, подаде юздите на Маги и се приближи към купчинката, като разпъждаше налитащите го мухи. — Това е теленце. Било е съвсем малко. Мъртво е. Изглежда, някакво животно го е ръфало. — Той се отдръпна и се огледа. — Питам се къде ли е отишла майка му?
— Трябва да се опитаме да я намерим!
Конят на Кристофър внезапно подскочи уплашено, изтръгна юздите си от ръцете на Маги и побягна в галоп.
— Какво? — Маги се зае да успокоява коня си и не видя кошмарния звяр, който се бе приближил през гъсталака и вече се бе изправил на задните си крака за скок. Но Кристофър го зърна. И застина от ужас.
— Маги, махни се оттук! Освободи поводите на коня!
При ужасения вик на Маги мечката обърна масивната си глава към нея и изрева.
— Не! — Кристофър изрева не по-малко страховито от мечката. — Тръгвай, Маги!
Пушката, която му бе дал Дерек, беше в калъф, прикрепен към седлото на коня — в този миг поне на една миля разстояние от Кристофър. Маги не носеше оръжие. Двамата бяха с голи ръце срещу мечката.
— Качи се зад мен на седлото! — Маги пищеше и се опитваше да задържи коня.
Макар че беше новак в Запада, Кристофър знаеше, че мечката може да победи и най-силния кон. С двама души на гърба, за него щеше да бъде още по-трудно да спечели битката.
— Върви, по дяволите! Направи това, което ти казвам!
— Не!
Времето летеше. Мечката подгони Кристофър. Той се затича към най-близкото дърво, макар че според него мечката навярно можеше да се изкатери по стъблото дори по-бързо от него. Един излязъл на повърхността корен се заплете в крака му. Земята се надигна срещу него, за да го посрещне; главата му се удари в нещо твърдо, пред очите му се появиха звезди и той усети отвратителния дъх на мечката върху лицето си. Времето сякаш се разтегли и му даде възможност да изпита съжаление, че никога повече няма да види Маги Монтоя, нито да я докосне или да я люби. След това настъпи милостива тъмнина.
Кръвта на Маги се вледени, когато видя как огромната гризли се насочва към Кристофър. Съпругът й нямаше никакъв шанс срещу чудовището, което можеше да убие с един удар на лапата си бик в разцвета на силите му. И тя никога нямаше да опознае мъжа, който се бе оженил за нея. Щеше да стане вдовица, преди да е била истински женена, и топлината, грижата и любовната нежност, които бе успяла да зърне само за миг, щяха да изчезнат завинаги.
Причерня й пред очите. Главата й се завъртя от гняв. Скочи на земята и остави подплашения кон да избяга. Грабна един камък и го запрати към гризлито.
— Пусни го, гадна мечко!
Гризлито завъртя към Маги огромната си глава.
— Махай се! Разкарай се оттам!
Мечката раззина паст с остри зъби и изрева. Маги взе първото попаднало й чепато дърво и го насочи срещу мечката в изблик на ярост. Гризлито изръмжа учудено.
— Махни се от него, гадна дърта кранто!
Мечката махна към дървото с лапа и отстъпи назад. Маги държеше тоягата насочена като копие срещу животното, а със свободната си ръка го подгони:
— Върви си! Хайде!
С едно последно възмутено изсумтяване и с поглед, който ясно издаваше, че според нея нападателката й е откачена, мечката се отдалечи тромаво. Маги се обърна, за да види Кристофър. Той лежеше безжизнен. Гърдите му бяха целите в кръв, кръв се стичаше също по врата и лицето му.
— Господи! — Силите напуснаха Маги. Тя се свлече на земята и зарида.
Девета глава
Теодор Харли бръсна една прашинка от палтото си и продължи да крачи нервно из стаята.
— Колко дълго ще трябва да чакам? — попита той дребничкия човечец, който седеше на също така малко бюро в прекалено малката чакалня.
— Не бих могъл да кажа, господине. — Мъжът дори не вдигна поглед от документа, който четеше. — Трябваше да поискате писмено среща. Губернаторът е зает човек.
— И аз съм зает, дявол да го вземе!
Служителят го измери с надменен поглед. Харли се прокашля и се опита да запази самообладание.
— Аз съм важен човек в Ню Мексико. Губернаторът ще иска да ме види.
— Както вече ви казах, той има среща.