Наследницата на Монтоя
- Автор: Брадшоу Емили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангелина Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследницата на Монтоя». Краткое содержание книги:
— Какво казва съпругът ти по този въпрос?
В очите на Джени блеснаха искрици.
— Казва, че харесва как ми стоят отзад!
Маги се засмя. Искаше й се и Кристофър да възприеме по този начин съпругата си в пола — панталон, но се съмняваше, че това ще стане.
Слънцето едва се показваше на изток, когато работниците от Рокинг Ар тръгнаха на коне в групи от по двама-трима, за да вършат ежедневната си работа. Кристофър и Маги яздеха с Дерек, Джени, седемгодишния Ред Рой и един едър каубой с начумерено лице.
След като закусиха тиганици и яйца, те се отправиха към обора. Дискретният поглед на Кристофър към Маги, облечена във вълнената пола — панталон на Джени (тя й стоеше отзад почти толкова съблазнително, колкото и на Джени), го накара за пръв път да отвори широко очи тази сутрин. Тъй като домакинята също носеше такава дреха, той не можеше да смъмри Маги за непристойното й облекло. Маги отвърна на мигновения му поглед с дяволита усмивка и пирует, който даде възможност на Кристофър да оцени костюма й още по-пълно. Когато тя преметна крак над седлото, за да възседне коня, едната му вежда се изви в мълчаливо неодобрение. Повечето от работниците щяха да се занимавате изваждане на животни от блатата. Три двойки щяха да обиколят високите котловини и гористите хълмове, за да проверят за отлъчили се и изпаднали в летаргия животни. В откритите пространства всеки скотовъдец можеше да претендира за някое отлъчило се сукалче и да му сложи своя знак.
— Така може да се загуби много добитък — предупреди ги Дерек. — От тази пролет ще поставим знаци на телетата, но дори след преброяването на животните ще трябва да внимаваме някое от тях да не изчезне.
Маги слушаше мълчаливо разговора на мъжете, но не мислеше за отлъчилите се телета. Възхищаваше се на начина, по който Кристофър седеше на седлото — сякаш бе роден на кон! Когато тръгваха, той зададе няколко въпроса за предназначението на издигнатите части в задната и предната част на седлото, които говореха за непознаване на пастирското седло.
Яздиха равномерно повече от час, като се изкачваха от покритите с хвойна и храсталаци хълмове на високата пустиня към гористите възвишения на север.
— Удивлявам се как успявате да запазите стоката си в тези диви открити пространства — отбеляза Кристофър. — Нямате нито огради, нито някакви заграждения. Удивително!
Дерек направи гримаса при споменаването на огради.
— Някои ограждат територията си, но като цяло оградите излизат по-скъпи от земята. Засега пашата в откритите пространства е най-доброто. Разбира се, в Оградените долини, където ще бъдете вие, кравите не могат да се изгубят в шубраците или да скитат сами по хълмовете. Ако тръгнете на изток от Пекос, няма да видите нито дърво, нито храстче. Нищо, което да спре погледа ви. Доколкото разбирам, в онзи равен район в продължение на сто мили всичко е едно и също. Не ми е ясно как човек може да различи своята земя от тази на съседа си. Аз предпочитам хълмовете.
— Пасбищата в Ляно Естакадо все още ли са открити? — попита Маги.
— По-голямата част от тях са такива — отвърна Дерек. — Както и тук, малцина са онези, които смеят да ограждат пасбищата си, тъй като това не се приема особено добре. Има опасност оградите им да бъдат разрушени. — Направи пауза и погледна с присвити очи в далечината. — Вижте какво има там!
Маги проследи посоката на ръката му. Успя да различи само две кафяви точки.
— Това са първите клиенти за днес. — Слейтър махна на гостите си да го последват и пришпори коня си в лек галоп.
Двете кафяви точки се оказаха крава с теленце. Тя се бореше да излезе от дълбок кален гьол, образуван от наскоро стопилия се сняг. Телето стоеше до ръба на гьола и тъжно мучеше.
— Късметлии сте — каза Слейтър, докато развиваше ласото си. — Сега ще видите с очите си как се извлича затънало животно. Когато земята е мокра, както сега, глупавите криви се набутват в калта и затъват. Обикновено не приемат особено вежливо усилията да бъдат извадени оттам, което още веднъж доказва колко малко мозък имат. — Той завъртя два пъти ласото и го метна точно върху рогата на кравата. — Джени, любов моя, защо не вържеш телето, да не вземе от глупост и то да се хвърли след майка си в калта?
Джени разви ласото си и го подаде с усмивка на Маги.
— Нали ми каза, че преди време си хвърляла ласо? Искаш ли да опиташ отново?
— О, да!
Кристофър ги гледаше с невярващи очи, от което на Маги й се прииска по-скоро да върже съпруга си, а не телето.
— Надени го внимателно върху главата на телето — посъветва я Джени. — След това завържи ласото за предницата на седлото.