Наследницата на Монтоя

— Щом не е казано в Библията, откъде знаеш, че е така наистина?

— Майка ми е винаги права — каза Кристофър.

— Наистина е така — съгласи се Питър с кисело лице.

Маги, която не разбра за какво става въпрос, намръщено погледна двамата мъже.

Кристофър изпрати писмо до губернатора още същата сутрин и получи отговор следобед. На вечеря съобщи, че ще се срещне с Теодор Харли същата вечер.

— Смятате ли, че трябва да отидете там във вашето състояние? — попита го Луиза.

— Чувствам се добре. Може все още да се движа като старец, но не смятам, че ще се изискват кой знае какви усилия да поседя в салона на губернатора.

— Виждате ли, драга моя Луиза? — каза Питър. — Не само вие, американците, притежавате издръжливост. Кристофър вече се е справил с мечка гризли и само седмица след това ще уреди сметките си с един долен, подъл и лъжлив комарджия.

Кристофър се развесели от образния жаргон на Питър.

— Питър, мисля, че остана твърде дълго в Американския запад. Трябва да те върнем в цивилизования Лондон.

— Да ти кажа истината, момчето ми, тук започва да ми харесва. Много е колоритно.

— Определено беше колоритно, когато гризлито реши да изяде Маги и мен за обяд.

— Като заговорихме за гризли — каза Питър, — какво очакваш от разговора с господин Харли?

— Предполагам, че ще ми предложи някаква сделка.

— Сделка ли? — попита Маги. — За какво ще се пазари? Земята е моя, нали така?

— Така е наистина. Но ако американските комарджии приличат по нещо на англичаните, очаквам, че ще се опита да блъфира. Ще се радвам да сключа с него сделката, която е направил със Стивън, но се боя, че да поканиш един човек да се застреля не е спортсменско.

— Той може би има някое асо, скрито в ръкава — предположи Маги, като сбърчи чело.

— За да се спаси, ще му трябва нещо повече от, асо.

— Ще разберем какво е то тази вечер.

Кристофър усети надвиснала беда във въздуха.

— Аз ще разбера какво е то, Маги. Аз отивам на срещата. Ти оставаш тук.

Маги примига от изненада.

— Какво искаш да кажеш с това, че аз оставам тук? Вие ще говорите за моята земя!

— А аз съм твой съпруг. Мое задължение и право е да управлявам земята ти както сметна за необходимо.

— Я, стига глупости! Това не може да бъде! — Потърси с поглед подкрепата на Луиза.

— Той е прав, Магдалена. Съпругът е отговорен за всяка собственост на жена си.

— Но това е смешно!

— За жената има по-подходящи занимания от скучните разговори и деловата работа каза Кристофър.

— Като какви например?

Кристофър отвори уста, за да изрецитира стандартните думи за отглеждането на деца и създаването на спокоен и приятен дом, но преди да ги изрече, се сети колко безсмислено биха прозвучали те. Той определено нямаше никакво намерение да създаде с Маги деца, а тъй като все още не се бяха установили да живеят на едно място, нямаше и какво да нарече свой дом.

— Жените нямат място на делови срещи, Маги.

— Не чух причината — каза тя с подигравателна усмивчица.

— Това не е прието.

— Земята е моя — напомни му тя.

— А аз съм твоят съпруг.