Наследницата на Монтоя
- Автор: Брадшоу Емили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангелина Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследницата на Монтоя». Краткое содержание книги:
Маги се разнежи. Кристофър се бе опитал да я спаси. Може, би все пак не му беше толкова безразлична… — Ти добре ли си? — дрезгаво попита той.
— О, да, добре съм! — Изведнъж се притесни, тъй като усети, че очите му я поглъщат жадно изпод маската от нечистотии. — Благодаря ти, че ме спаси от кравата!
Кристофър премести погледа си от нея върху лицата наоколо. Слейтър, Кърли, Джени и Ред Рой го бяха наобиколили и му се присмиваха.
— Аз нападнах кравата! — В гласа му прозвуча изненада. — Аз нападнах кравата за опашката!
За удивление на Маги, Кристофър се разсмя с глас. Слейтър му подаде ръка, за да се изправи. Кристофър му намигна, поклати глава и погледна към разярената крава, която беше озаптена от двата добре обучени пастирски коня. Макар и без ездачи, те държаха въжетата така опънати, че кравата не можеше да направи нищо.
Слейтър се подсмихна.
— Както вече ви казах, глупавите крави са направо неблагодарни, когато им подадеш ръка за помощ.
— Или ги буташ отзад. Мисля, че това беше достатъчно за вашите четиридесет долара! — Кристофър направи гримаса и изплю кал от устата си.
— Е, никога не бих направил нарочно нещо толкова гадно и подло.
— Ако вярвам на думите ви, сигурно ще ви се намери някое шишенце змийска отрова, която да ми продадете — отвърна приятелски Кристофър.
Слейтър свали кърпата от врата си и я подаде на Кристофър.
— Знаете ли, господин Талбът, вие не сте и наполовина така изнежен, както изглеждате на пръв поглед…
Кристофър гледаше Маги изпод леко вдигнатите си вежди, докато бършеше с кърпата калта от лицето си. Очите му се смееха. Сърцето й направо ликуваше.
Останалата част от седмицата беше по-малко болезнена. Кристофър яздеше всеки ден със Слейтър и с работници от ранчото. Вечер се връщаше уморен и мръсен. Периодът на отелване не беше приключил и в допълнение към обичайните задачи цялата територия трябваше да се претърсва за нуждаещи се от помощ крави с новородени теленца. Долините бяха кални и трудно проходими от топящия се сняг, горите бяха влажни и студени. Кравите и бичетата бяха раздразнителни, биковете — направо опасни. Каубоите бяха непрекъснато заети да изваждат затънали животни, да гонят хищници, да се борят с храсталаците й с постоянно дебнещите крадци на добитък.
Кристофър яздеше наравно с тях и не се оплакваше. Всъщност на Маги й се струваше, че работата го поглъща. Кой би помислил, че лордът, свикнал да бъде обслужван от отлични камериери, с готовност ще се облече във взети назаем прости панталони и памучна риза и ще подринва на мръсния, вонящ, зъл и раздразнителен добитък? Маги започваше да си мисли, че Кристофър Талбът има някои страни, които не бе забелязала, преди да дойдат в ранчото.
Понякога Маги и Джени излизаха заедно с мъжете. Друг път оставаха вкъщи и се занимаваха с домакинската работа. Освен че умееше да хвърля ласо и да язди наравно с най-добрите каубои, Джени смяташе по-добре от когото и да било в ранчото и водеше счетоводните книги. Беше отлична готвачка, макар една германка на име Гертруд да й помагаше в кухнята и за останалата домакинска работа. Джени приготвяше голяма част от ястията за двете хранения, които се поднасяха всеки ден — закуска и вечеря в средата на следобеда — на семейството й работниците. Домакинските й способности, както и каубойските й умения, бяха изключителни, но тя не беше толкова ентусиазирана по отношение на шиенето, биенето на масло, приготвянето на консерви и чистенето. Гертруд с желание се грижеше за дрехите, спалното бельо, хавлиите и завивките на семейството, както и за всичко онова, което фермерските съпруги правеха сами, гледайки от каталозите на „Сиърс енд Роубък“.
— Моята Джени е най-ценният работник в ранчото — каза веднъж на вечеря Слейтър. — Ако не беше тя, никога нямаше да знам дали печелим пари, или губим, нито какви хранителни запаси да поръчам да ни докарат. Сигурно щеше да ми се наложи да наема за тази цел още някой, когото да храня й обличам. Имам някои приятели в града, които се отнасят към жената като към нежно цвете, което клюмва, щом бъде докоснато от истинския живот. Но те не живеят в ранчо. Моята Джени е по-умна от много мъже, че и по-силна от някои. — Очите му се присвиха в усмивка, обветрена от работата на открито. — Но не от мен, разбира се!
Джени удостои съпруга си с широка предизвикателна усмивка.
— Това все още не е доказано — заяви тя.
Кристофър се подсмихна.
— Госпожо Слейтър, вие сте изключителна жена! Моята майка счита себе си за стожер на силата, но ако разбере какво се очаква от вас, тя направо ще припадне. Боя се, че англичанките са по-деликатни от вас, американките.