Наследницата на Монтоя
- Автор: Брадшоу Емили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангелина Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследницата на Монтоя». Краткое содержание книги:
— Може би е така, защото от тях се очаква да бъдат такива — отвърна Джени малко грубо. — Мъжете и жените, общо взето, се развиват според образеца, който е предвиден за тях.
— Може би имате право — заяви Кристофър и се усмихна.
Маги забеляза, че той не изглежда много убеден. Неочаквано изпита любопитство да се запознае с някое от тези деликатни английски „цветя“, които според съпруга й бяха върхът на женското съвършенство. Не беше срещала жена с прословутите качества, за който Кристофър и Питър постоянно й говореха, че било желателно да овладее слабост, деликатност, приветливост и чувствителност. Може би сега, когато Кристофър е далеч от подобни английски „кукли“, вкусът му ще стане по-добър и ще види, че съвсем не съм толкова лоша партия, размишляваше тя.
От своя страна, Кристофър беше учуден, че престоят в ранчо Рокинг Ар му харесва толкова много. Семейство Слейтър бяха очарователни. Майка му би ги нарекла обикновени, а модните кръгове в Лондон не биха се надпреварвали да се запознаят с тях. Но Кристофър ги харесваше, колкото и неочаквано да бе това за самия него. Те бяха честни, работливи, умни и изобретателни хора, които притежаваха удивителен дух и сила. Децата спечелиха изцяло сърцето му. Бък, който всеки ден излизаше на кон заедно с работниците и на четиринадесет години се трудеше като истински мъж; палавникът Ред Рой с лудориите си; Марта, която щапукаше след него сякаш той бе някакво чудо, току-що открито от нея самата. Първата вечер й разказа една приказка, с която бавачката на семейство Талбът бе приспивала него и брат му Джеймс като деца, и оттогава момиченцето му се възхищаваше.
С всеки изминат ден бракът му с Магдалена ставаше по-сложен от онова, което бе имал предвид, когато се бе договорил е нея. Нощем почти не спеше, държан буден от мисълта, че тя лежи до него. Под благородния предлог, че иска да остави повече място на съпругата си, най-накрая започна да спи на пода, което беше много по-неудобно, но все пак поне по-малко разстройващо.
В края на седмицата Кристофър обяви, че двамата със съпругата му се връщат в Санта Фе. Той не се изненада от разочарованието, изписано на лицето на Маги.
— Скоро ще имаш възможност да живееш в твоето собствено ранчо — каза й той нежно. — И може би ще успееш да убедиш госпожа Слейтър и децата да те посетят там.
Лицето на Маги разцъфна на мига.
— Ще дойдете ли? — попита тя Джени.
— В никакъв случай няма да пропуснем тази възможност! — отвърна тя с усмивка. — Никога не съм ходила в онзи район. Чувала съм да разправят, че там от единия край на хоризонта до другия можело да се види на разстояние сто мили. Иска ми се да го проверя!
— Тъй като това е последният ви ден тук — каза Дерек, — защо не се разходим с конете до източните ливади? Това е най-прекрасното местенце на няколко мили разстояние оттук, а освен това Кърли ми каза преди два-три дни, че няколко юници се скитали в горите нататък, но той не успял да ги открие. Искам да видя сам как стоят нещата. Ще си вземем храна и ще отидем с няколко каубои.
На три часа езда от ранчото, източните ливади наистина се оказаха едно от най-прекрасните кътчета, които Кристофър бе виждал. Ливадите с буйни пролетни треви се редуваха зигзагообразно с гъсти тъмнозелени борови гори.
— Някой разчиствал ли е специално ливадите за пасбища? — попита Кристофър.
— Не — отвърна Слейтър. — В тези ливади просто не растат дървета, макар че ги има в изобилие между тях. Никой не може да обясни това явление, поне доколкото на мен ми е известно. Мексиканците наричат ливадите ceinagas — голямата пасбищна земя. Бедата е, че кравите излизат от тях и обичат да скитат из горите, а там всичко може да им се случи, особено когато са с теленца. Сега нека се разделим на групи, за да претърсим околността. Кристофър, вие се справяте доста добре с ласото. Защо не отидете с Маги до височинката отсреща? Ние с Джени ще се заемем с горичката от другата страна на потока. Бък, ти вземи Ред и тръгнете нагоре по потока. Ще се срещнем отново тук, да речем, след един час.
Групата се разпръсна и Кристофър и Маги се отправиха към покритата е дървета височина, която започваше постепенно от потока. Кристофър вдишваше аромата на новопоникналите треви и силното ухание на боровите дървета. Не само Маги съжаляваше, че си тръгват на следващия ден.
Докато яздеха през дърветата, Маги сякаш поде мислите му.
— Предполагам, утре ще трябва да си тръгнем?
— Трябва да проверим докъде са стигнали нещата с твоя иск за земята. Освен това не мислиш ли, че Луиза вече се е затъжила за теб? Тя е съвсем сама вкъщи и има за компания само слугите и Питър.