Наследницата на Монтоя
- Автор: Брадшоу Емили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангелина Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследницата на Монтоя». Краткое содержание книги:
Маги усмихната се запъти към телето. Усещането за примката в ръката й беше познато. То й напомни за ранчото, в което бе прекарала четири години от живота си. Маги завъртя примката над главата си, прицели се внимателно и я метна. Ласото се задържа върху едното ухо на телето. То врътна глава и примката падна на шията му.
— Това беше добре! — възкликна Ред Рой.
— Свърши добра работа — съгласи се Слейтър.
На Маги й се стори, че фермерът й намигна. Лицето на съпруга й беше удивено, точно както се бе надявала. Тя си позволи малка доволна усмивчица.
— Издърпайте телето от ръба на локвата! — нареди Слейтър. — Рой, върви да помагаш!
Малкият Рой без особено усилие хвърли ласото си върху главата на телето и двамата с Маги затеглиха непослушното животно далеч от опасността, а Слейтър започна битката си с майката. Кравата мучеше и въртеше рога, докато добре обученият кон на Слейтър постепенно опъваше въжето. Вместо да излезе от гьола, тя затъна по-надълбоко.
— Кърли, хвърли още едно ласо на кравата. Ще се наложи да я теглим двамата. Наистина е затънала дълбоко.
— Какво ще направите, ако не успеете да я извадите? — попита го Кристофър.
— Ще я застрелям — заяви Слейтър невъзмутимо. — Няма смисъл да я оставя да умира бавно и да се мъчи. Но тази ще я извадим по един или друг начин.
Когато двата коня започнаха да я теглят, кравата се задърпа още по-ожесточено. Но когато коремът й излезе от лепкавата кал, силите я напуснаха. Тя се прекатури и легна на едната си страна.
Слейтър изруга с преценяващ поглед.
— Тя се предаде и реши да мре! Кристофър, влезте в гьола и застанете зад гърба й. Бутайте я отзад, а ние ще я теглим. Това може да помогне.
Маги сподави смеха си. Кристофър вдигна вежди.
— Това да не би да е отмъщение за онези четирийсет долара, които спечелих от вас на покер?
Слейтър се усмихна.
Маги очакваше Кристофър да си намери някакво учтиво извинение. Един истински английски лорд не можеше да се вре в калта, за да бута задницата направата. За нейна изненада, той слезе от коня и се отправи към мръсния гьол.
Усмивката на Слейтър стана още по-широка.
— Извийте й опашката един-два пъти! Това ще направи впечатление на старата кранта.
Кристофър направи, каквото му нареди Слейтър, и кравата измуча и се изправи.
— А сега я бутнете хубавичко. — Слейтър се смееше с глас, докато двамата с Кърли пришпорваха конете си, за да я теглят. Въжетата се опънаха. — Бутайте! — подкани той Кристофър.
Кристофър буташе. Кравата мучеше и въртеше рогата си. Опашката й пляскаше напред-назад, разкрасявайки лицето и раменете му с кал и всякакви други мръсотии.
— Господи! — Маги прехапа устни, за да не се разсмее.
— Той се справя страхотно! — каза Рой с убедителната преценка на седемгодишно дете.
Кравата бавно се измъкваше от гьола, като двата коня едва не откъснаха главата й от тялото с ласата, а Кристофър буташе с рамо задницата й. Когато кравата най-после излезе, той сграбчи опашката й и тя го извлече от калта.
— Не е зле като за новак — заяви Слейтър с усмивка, докато двамата е Кърли прибираха ласата си от рогата на кравата.
— Пуснете телето!
Маги слезе от коня, за да махне ласото си от главата на телето. Когато приключи, тя видя как Рой само с едно бързо движение на китката си освободи своето ласо.
— Не е зле, хлапе! — пошегува се тя.
Рой се засмя.
— Маги, внимавай!
При вика на Кристофър тя се обърна назад. Кравата се носеше срещу нея с приведена глава и насочени напред рога. Маги се затича към коня си.
Кристофър се хвърли след преследващата я крава, хвана калната опашка — единственото нещо, което можеше да докопа от нея — и я дръпна назад, като заби пети в земята.
Като по някакво чудо животното се спъна и падна настрана. Кристофър прелетя във въздуха и се приземи по задник на около три метра разстояние. Кравата се изправи отново, но ласата на Кърли и на Дерек се увиха около рогата й и я укротиха.
Слейтър се разсмя с глас.
— Мили боже, каква история ще стане от това!
Маги притича до Кристофър, който простена на земята. Тя коленичи до него и започна да го опипва, за да види дали няма нещо счупено.
— Зле ли ти е? — попита тя.
Той изръмжа и затвори очи в отчаяние. От главата до краката беше покрит с кал, кравешки лайна и треволяци. От крайчето на лявата му вежда се стичаше струйка кръв, примесена с мръсотия.
— О, Кристофър! Зле ли си ранен? Кажи ми нещо!
Слейтър не изглеждаше чак толкова разтревожен.
— Още не мога да повярвам, че спряхте кравата, като я хванахте за опашката! Никога не съм виждал такова нещо!