Рожби на съзнанието
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: Ender Wiggins #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рожби на съзнанието». Краткое содержание книги:
— Когато получавам данни от хора, понякога логичните ми заключения са неправилни, защото са основани на грешни предположения.
— Джейн — произнесе, безгласно мърдайки устни, Миро. — Аз я загубих, нали? Независимо дали остане жива, или умре, независимо дали влезеш в тялото й, или умреш в космоса, тя никога няма да ме обича.
— Не съм най-подходящият събеседник по тази тема. Аз никога не съм обичала.
— Обичаше Ендър.
— Отделях много внимание на Ендър и когато той прекъсна връзката с мен за пръв път, преди много години, бях малко объркана. Оттогава не допускам тази грешка и не се свързвам толкова здраво с никого.
— Ти си обичала Ендър. И още го обичаш.
— О, голям умник си! Собственият ти емоционален живот представлява поредица от жалки провали, но ти знаеш всичко за моя. Очевидно разбираш емоциите на едно съвършено чуждо електронно същество, отколкото на… как да се изразя… жената до теб.
— Много добре си разбрала. Това е историята на живота ми.
— Ти освен това си въобразяваш, че те обичам.
— Всъщност не — отвърна той, по още щом изказа тези думи, почувства как го залива хлад и потрепери.
— Усещам сеизмичните свидетелства за истинските ти чувства. Мислиш си, че те обичам, но не е така. Аз не обичам никого. Действам винаги според интереса си. В момента не мога да оцелея без връзката с човешката ансибална мрежа. Използвам Питър и Сиванму, за да предотвратя наближаващата ми екзекуция. Използвам романтичните ти стремежи, за да се заселя в едно тяло, от което Ендър явно вече не се интересува особено. Опитвам да спася пекениносите н цариците на кошери по принципа, че е хубаво да защитаваш живота на разумните същества — каквото съм и аз. Във всичко това обаче няма никаква любов.
— Такава лъжкиня си!
— Ас теб изобщо не си струва да се говори. Заблуден. Мегаломан. Ала в същото време си забавен, Миро. Компанията ти ме развеселява. Ако това е любов, значи те обичам. В такъв случай обаче хората обичат домашните си любимци на абсолютно същия принцип, нали? Това не може да се нарече приятелство между равни и никога няма да бъде.
— Защо си толкова решена да ме нараниш повече, отколкото вече съм наранен?
— Защото не искам да се привързваш емоционално към мен. Ти имаш някаква склонност да се насочваш само към обречени на провал връзки. Наистина, Миро. Какво по-безнадеждно от любовта ти към младата Валънтайн? Е, освен любовта към мен, разбира се. Защото естествено това е следващото ти залитане.
— Яж си ушите! — изсъска Миро на португалски.
— Не мога да си ям ушите, нито ушите на когото и да било. Старата беззъба Джейн, това съм аз.
Вал заговори до него:
— Цял ден ли ще седиш тук, или идваш с мен?
Той се огледа. Тя вече не седеше в колата. По време на разговора с Джейн бяха стигнали кораба и без да забележи, той бе спрял и Вал беше слязла.
— Можеш да си говориш с Джейн и в кораба — каза тя. — Имаме работа за вършене, след като се върнахме от малката ти алтруистична експедиция за спасяването на жената, която обичаш.
Миро не си направи труда да отговори на това презрително и гневно изказване. Просто изключи двигателя, слезе и последва Вал в кораба.
— Искам да знам — каза той, след като влязоха. — Искам да знам каква е истинската ни мисия.
— Мислих за това — призна Вал. — Мислих за местата, които вече сме посетили. Прескачаме все напосоки. Отначало до най-близки и най-далечни звездни системи, по съвсем случаен принцип. Напоследък обаче ходим до звезди в точно определена област на вселената. Своеобразен конус в пространството. И ми се струва, че се стеснява. Джейн си е набелязала определена цел и нещо в данните, които събираме на всяка планета, й показва, че се приближаваме, че се движим в правилната посока. Тя търси нещо.
— Значи, ако прегледаме данните, които вече сме събрали, ще открием зависимостта?
— По-точно данните от световете, очертаващи конуса в пространството, в чиито граници се движим. Нещо в тези планети й подсказва, че трябва да продължаваме все в тази посока.
Във въздуха над компютъра на Миро се появи едно от лицата на Джейн:
— Не си губете времето да търсите това, което вече знам. Имате планети за изследване. Хайде, на работа.
— Просто млъкни! — сряза я Миро. — Ако не ни кажеш къде отиваме, ще отделим толкова време, колкото е необходимо, за да се досетим сами.
— Това се казва позиция, храбри ми младежо!
— Той има право — подкрепи го Вал. — Просто ни кажи и няма да губим време да се досещаме сами.
— О, мислех, че една от характеристиките на живите същества е да правят интуитивни скокове и да предвиждат неща, за които нямат достатъчно информация. Разочарована съм, че още не сте се досетили.