Куково лято в Бландингс
- Автор: Удхаус П. Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лъчезар Бенатов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Куково лято в Бландингс». Краткое содержание книги:
3
Влакът от дванадесет и петдесет с пронизително стържене спря на перона на Маркет Бландингс и Смит, който си разнообразяваше чакането с прахосване на пари, които трудно можеше да си позволи, на автомата, предлагащ дъвчащи бонбони, се обърна и го подложи на обстоен оглед. Ива Халидей слезе от един третокласен вагон.
— Добре дошли в нашето село, госпожице Халидей — приветства я той.
Ива го изгледа с неподправен потрес.
— Вие пък откъде се взехте? — попита.
— Лорд Емсуърт бе така добър да ми предложи да ви посрещна с колата, тъй като ние с вас сме стари приятели.
— А ние стари приятели ли сме?
— Че как иначе. Нима сте забравили ония щастливи дни в Лондон?
— Денят беше един.
— Вярно. Но помислете си колко срещи успяхме да натъпчем в него.
— Вие също ли сте отседнали в замъка?
— Да. Дори нещо повече, аз съм животът и душата на компанията. Случайно да имате багаж?
— Почти винаги вземам багаж, когато се каня да стоя месец или повече в провинцията. Трябва да е в товарния вагон.
— Ще се погрижа за него. Между другото колата е паркирана отпред. Ако желаете, отидете да седнете. В случай, че чакането ви додее, ето, заповядайте. Дъвчащи бонбони. Вкусни и изключително питателни. Купих ги специално за вас.
Няколко минути по-късно, след като бе уредил превоза на сандъка до замъка, Смит се появи и завари Ива да попива с очи прелестите на Маркет Бландингс.
— Какво очарователно старо градче — каза тя, когато колата потегли. — Почти ми се иска да живея тук.
— По време на краткия ми престой в замъка — рече Смит — същата мисъл е спохождала и мен. Това е тъкмо мястото, където човек чувства, че с удоволствие би доживял старините си, пускайки си дълга бяла или синя брада. — Той й хвърли поглед, пълен с искрена възхита. — Жените са чудесни.
— И защо са толкова чудесни, господин Синя брада? — попита Ива.
— Помислих си го, когато ви зърнах преди малко. Току-що бяхте слезли от влака след четиричасово пътуване, а изглеждахте свежа и росна като — ако ми позволите мимоходом да родя едно сравнение — като майска роза. Как го правите? При моето пристигане аз бях покрит с такива алувиални пластове, че едва днес успях да ги доостържа от себе си.
— Откога сте тук?
— От вечерта на същия ден, когато се запознахме.
— Направо не мога да повярвам, че и вие сте тук. Питах се дали някога ще ви видя отново. — Ива леко поруменя и побърза да продължи: — Колко е странно, че непрестанно се натъкваме един на друг.
— Съдба — философски отвърна Смит. — Надявам се, че това няма да развали удоволствието от престоя ви.
— О, не.
— Браво — похвали я Смит.
Той започваше да си дава сметка, че няма да е лесно да вмъкне в този разговор възхвала за Достопочтения Фреди.
— Много се радвам, че и вие сте тук — каза Ива, подновявайки разговора след кратка пауза. — Защото, да ви призная, чувствам се леко притеснена.
— Че защо?
— За пръв път посещавам такова голямо имение. — Колата бе минала през широката каменна порта и сега плавно следваше извивките на алеята. Вдясно между дърветата току-що се бе мярнала масивната грамада на замъка, сива и внушителна на фона на небето. Отзад под лъчите на следобедното слънце проблясваше езерото. — Всичко трябва да е тъй внушително.
— В никакъв случай. Ние в Бландингс не сме претенциозни хора. Ходим си семпло, без превземки, и ръсим благи думи накъдето свърнем. Не вярвам лорд Емсуърт да е вселил у вас благоговеен трепет.
— О, той е такава душичка. А с Фреди, разбира се, се познаваме отдавна.
Смит кимна. Щом се познаваха отдавна, значи нямаше защо да говорят за него. И той така и не отвори дума за Фреди.
— Стари познати ли сте с лорд Емсуърт? — попита Ива.
— За пръв път го видях в деня, когато срещнах и вас.
— Не може да бъде! И той ви покани в замъка?
Смит приглади сакото си.
— Звучи странно, признавам. Мога да си го обясня единствено с неотразимото привличане, което съм упражнил върху него. Вие не го ли долавяте?
— Не.
— Не? — учуди се Смит. — Е, това не бива да ви тревожи. Рано или късно най-неочаквано ще ви споходи. Като гръм от ясно небе или нещо такова.
— Мисля, че сте ужасно самонадеян.
— Аз? Не, не, какво говорите. Успехът ни най-малко не ме е разглезил.
— Имали сте някакъв успех?
— Не, никакъв. — Колата спря. — Тук слизаме — обяви Смит, като отвори вратата.
— Тук? Защо?
— Защото, ако се покажем в къщата, върху вас неминуемо ще се нахвърли един мъж на име Бакстър и ще иска да му работите. Славен момък във всяко отношение, но малко побъркан на тема труд. Затова предлагам първо да ви разведа из забележителностите, а после да се повозим с лодка по езерото. Много ще ви допадне.