Възгледите на един клоун

Призляваше ми по различни причини: физически, защото от моята жалка закуска в Бохум не бях сложил нещо в устата си освен коняк и цигари, душевно, защото си представях как Цюпфнер гледаше Мари, докато тя се обличаше в някой римски хотел. Той навярно се ровеше в бельото й. Тия зализани, интелигентни, справедливи и образовани католици трябва да имат състрадателни жени. Мари не беше подходяща за Цюпфнер. Такъв като него, винаги безукорно облечен, достатъчно модерно, за да не изглежда старомоден, и все пак недотам модерно, че да прилича на конте, такъв един, който сутрин се мие със студена вода и търка зъбите си с такъв замах, като че ли смята да печели някакъв световен рекорд — за него Мари не е достатъчно интелигентна и прекалено старателно се занимава със сутрешния си тоалет. Той е от онзи тип хора, които преди да бъдат въведени на аудиенция при папата, бързо изтриват обувките си с носната си кърпичка. Жал ми беше и за самия папа, пред когото те щяха да коленичат. Той щеше да се усмихне благоговейно и от все сърце щеше да се зарадва при вида на тази красива, симпатична католическа немска двойка — и щеше да бъде измамен още веднъж. Защото не би могъл да допусне, че дава благословията си на двама прелюбодейци.

Отидох в банята, изтрих се хубаво, облякох се, влязох в кухнята и сложих вода да заври. Моника бе помислила за всичко. До газовата печка имаше кибрит, в херметически затворена кутийка — смляно кафе, до нея — филтрова хартия, в хладилника имаше шунка, яйца, консерви със зеленчуци. Занимавам се с удоволствие с кухненска работа само тогава, когато за мен това е единствената възможност да се измъкна от определени разговори с възрастни. Когато Зомервилд започне да дрънка за „Ерос“ или Блотерт започне да плюе своето „Ка… ка… канцлер“, или пък Фредебойл изнася някоя майсторски компилирана реч за Кокто — аз във всеки случай предпочитам да избягам в кухнята и да изстисквам майонеза от туби, да разрязвам маслини или да мажа лебервурст на филийки хляб. Но трябва ли да си приготвя сам нещо в кухнята, се чувствам наистина безпомощен. Самотата просто сковава ръцете ми, а наложи ли се да се отвори консерва, да се счупят яйца в тигана, изпадам в дълбока меланхолия. Не съм за ергенски живот. Когато Мари биваше болна или пък ходеше на работа — по едно време тя поработи в една книжарница в Кьолн, — на мене не ми беше толкова неприятно да върша нещо в кухнята, а когато получи първия спонтанен аборт, аз дори изпрах чаршафите преди хазяйката ни да се върне от кино.