Възгледите на един клоун
- Автор: Бьол Хайнрих
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възгледите на един клоун». Краткое содержание книги:
— И защо не? — попитах аз. — Вие я тласкате към разврат и прелюбодеяние — ако можете да отговаряте за това като свещеник, моля.
— Вашият антиклерикализъм ме изненадва. Виждал съм го само при католици.
— Аз въобще не съм антиклерикален, не си въобразявайте нищо, аз съм само анти-Зомервилдец, защото бяхте непочтен и двуличен.
— Боже мой — възкликна той, — и защо?
— Като слуша човек вашите проповеди, може да си помисли, че сърцето ви е голямо като платно на платноход, но после вие шушукате и клюкарствате по фоайетата на хотелите. Докато аз печеля хляба си с пот на челото, вие се съвещавате с моята жена, без да ме изслушате. Непочтено и двулично. Но какво ли може да се очаква от един естет?
— Ругайте ме — отвърна той. — Отнасяйте се несправедливо към мен. Толкова добре ви разбирам.
— Нищо не разбирате. Вие натъпкахте Мари с всякакви буламачи. Аз предпочитам чисти напитки: предпочитам чистата картофена ракия пред фалшив коняк.
— Продължавайте — каза той, — продължавайте — това звучи съвсем, сякаш го преживявате вътрешно.
— Преживявам го, прелате, и вътрешно, и външно, защото става дума за Мари.
— Ще дойде денят, в който ще разберете, че не сте бил справедлив към мен, Шнир. По този въпрос и изобщо… — в гласа му се доловиха едва ли не плачливи нотки. — А що се отнася до моя буламач, може би забравяте, че някои хора са жадни, просто са жадни, и биха предпочели всякакъв буламач пред това да си останат жадни.
— Но в светото ви писание се говори за чиста, прозрачна вода — защо не наливате от нея?
— Може би — каза той с треперещ глас, — защото аз, ще използвам вашето сравнение, защото съм на края на една дълга верига, която черпи водата от извора, и съм може би стотният или хилядният във веригата, и водата вече не е чак толкова чиста… и още нещо, Шнир, чувате ли ме?
— Чувам ви — отвърнах.
— Вие можете да обичате една жена и без да живеете с нея.
— Така ли? — попитах. — Сега сигурно ще започнете да ми разправяте за Дева Мария.
— Не се подигравайте, Шнир — рече той, — това не ви подхожда.
— Съвсем не се подигравам — отвърнах аз, — напълно съм в състояние да уважавам нещо, което не разбирам. Но смятам за съдбоносна грешка да се дава за пример Дева Мария на едно младо момиче, което няма намерение да отива в манастир. Дори веднъж изнесох лекция на тази тема.
— Така ли? — изненада се той. — И къде?
— Тук в Бон — отговорих му, — пред млади момичета. Пред групата на Мари. Прескочих от Кьолн за една от техните вечерни сбирки, направих на момичетата няколко смешки и си поговорихме за Дева Мария. Попитайте Моника Силвс, господин прелат. Разбира се, не можех да говоря с момичетата за това, което вие наричате плътско желание! Слушате ли ме още?
— Слушам ви — каза той, — и се изненадвам. Ставате прекалено драстичен, Шнир.
— По дяволите, прелате — ядосах се аз, — процесът, който води до зачеването на едно дете, е доста драстично нещо — ако предпочитате, бихме могли да си поговорим и за щъркелите. Всичко, което се говори, проповядва и преподава за това драстично нещо, е лицемерие. В дъното на душата си вие смятате това нещо за една неизбежна самоотбрана срещу природата, узаконена в брака свинщина — или си създавате илюзии и разделяте плътското от онези неща, които всъщност са неделими от цялото — но тъкмо онези неща, които принадлежат към цялото, са най-сложните. Дори съпругата, която само търпи законния си съпруг, се ръководи от плътта — и най-мръсният пияница, който отива при някоя проститутка, не се ръководи само от плътта, нито пък самата проститутка. Вие смятате това нещо за фойерверк, а то е динамит.
— Шнир — промълви той вяло, — изненадан съм колко много сте мислил за тези неща.
— Изненадан ли? — изкрещях аз. — Би трябвало да сте изненадан от безотговорните типове, които третират жените си просто като законна собственост. Попитайте Моника Силвс какво казах тогава на момичетата по този въпрос. Откакто знам, че съм от мъжки пол, почти за нищо друго не съм мислил толкова много — и това ви изненадва?
— На вас ви липсва всякаква, дори и най-малката представа за право и закон. Тези неща — колкото и да са сложни — трябва все пак да се уреждат.
— Да — отвърнах аз, — поразбрах малко от вашите правила. Пускате природата по едни релси, които наричате прелюбодеяние — и ако природата нахлуе в брака, вас ви хваща страх. Изповядване, опрощение, прегрешение — и така нататък. Всичко е законно уредено. Той се разсмя. Смехът му прозвуча вулгарно.