Възгледите на един клоун
- Автор: Бьол Хайнрих
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възгледите на един клоун». Краткое содержание книги:
— Ало?
— О — чух гласа на Зомервилд, — да не ви попречих при някое двойно салто.
— Аз не съм акробат — отвърнах ядосан, — а клоун — има известна разлика, поне толкова, колкото между йезуитите и доминиканците — и ако тук се извършва нещо двойно, то най-много ще бъде двойно убийство.
Той се засмя.
— Шнир, Шнир — каза после, — аз сериозно се тревожа за вас. Вие сте дошъл в Бон, за да ни обявите на всички война по телефона?
— Аз ли ви се обадих? — попитах. — Или вие на мен?
— Ах — рече Зомервилд, — толкова ли е важно това? Мълчах.
— Много добре знам — започна той, — че не ме обичате, сигурно това ще ви изненада, но на мен сте ми симпатичен и ще трябва да се съгласите, че имам право да ви наложа някои принципи, в които вярвам и които представлявам.
— Ако трябва и със сила — казах аз.
— Не — отвърна той и гласът му прозвуча ясно, — не, не със сила, но настойчиво, както лицето, за което става дума, може да очаква.
— Защо казвате лицето, а не Мари?
— Защото държа да съм възможно най-обективен.
— Това е голямата ви грешка — заявих. — Цялата работа е толкова субективна, че няма накъде повече.
Беше ми студено по хавлия, цигарата ми се беше намокрила и не гореше както трябва.
— Ако Мари не се върне, ще убия не само вас, но и Цюпфнер.
— Боже господи — каза той ядосано, — оставете Хериберт настрана.
— Вие сте направо смешен — казах, — някой си ми задига жената и точно него трябва да оставя настрана.
— Той не е някой си, госпожица Деркум не беше ваша жена — и той не ви я е задигнал, а тя си отиде от вас.
— Напълно доброволно, така ли?
— Да — отвърна той, — напълно доброволно, макар и с известно противоречие между естествено и свръхестествено.
— Ах — стъписах се, — и къде е това свръхестествено?
— Шнир — каза той сърдито, — въпреки всичко вярвам, че сте добър клоун — но от теология нищо не разбирате.
— Но дотолкова разбирам — рекох аз, — че вие, католиците, сте толкова жестоки към един невярващ като мен, колкото евреите към християните, и християните към езичниците. Все чувам: закон, теология — и всичко това само заради едно идиотско парче хартия, което трябва да издаде държавата — именно държавата трябва да издаде.
— Вие смесвате повода с причината — отвърна. — Аз ви разбирам, Шнир — каза, — разбирам ви.
— Нищо не разбирате — казах аз, — и последицата ще бъде двойно прелюбодеяние. Това, което ще извърши Мари като се омъжи за вашия Хериберт, и второто ще извърши, когато един ден отново избяга с мен. Може да не съм толкова изтънчен и да не съм човек на изкуството, преди всичко не достатъчно християнин, та един прелат да ми каже: „Шнир, по-добре да си бяхте останал в конкубинат.“
— Вие обърквате теологичното зърно на разликата между вашия случай и този, за който се разправяхме тогава.
— Каква разлика? — попитах. — Може би тази, че Безевиц е по-чувствителен — и е важен двигател за вашия съюз?
— Не — той действително се засмя. — Не. Разликата е църковно-правна. Безевиц е живял с разведена жена, която въобще не е можела да сключи църковен брак, докато вие — е, госпожица Деркум съвсем не беше разведена и нищо не пречеше на един църковен брак.
— Аз бях готов да се разпишем — казах тогава, — дори бях готов да приема католицизма.
— Готов по един презрителен начин.
— Трябва ли да лицемеря и да се преструвам, че имам чувства и вяра, които въобще нямам? Ако държите на право и закон — все формални неща — защо ме упреквате в несъществуващи чувства?
— В нищо не ви упреквам.
Замълчах. Той беше прав, осъзнаването ми подейства зле. Мари си бе отишла, а те естествено я бяха приели с отворени обятия, и ако тя бе искала да остане при мен, никой не би могъл да я принуди да си тръгне.
— Ало, Шнир — обади се Зомервилд. — Още ли сте на телефона?
— Да — отвърнах, — още съм на телефона.
Иначе си бях представял телефонния разговор с него. В два и половина сутринта да го събудя, да го наругая и да го заплаша.
— Какво мога да направя за вас? — попита той тихо.
— Нищо — отвърнах. — Ако ми кажете, че онези тайни събрания в хотела в Хановер послужиха единствено за това да подкрепят Мари в нейната вярност към мен, ще ви повярвам.
— Явно признавате, Шнир — каза той, — че отношенията ви с госпожица Деркум са били в криза.
— И тогава вие, разбира се, веднага трябва да се намесите — казах аз, — и да й посочите пропуските в законно и църковно-правно отношение, за да се раздели с мен. Винаги съм си мислил, че католическата църква е против развода.
— За бога, Шнир — извика той, — вие не можете да изисквате от мен като католически свещеник да подкрепям една жена да остане да живее в конкубинат.