Дневникът на Бриджет Джоунс
- Автор: Филдинг Хелен
- Серия: Бриджет Джоунс #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Савина Манолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дневникът на Бриджет Джоунс». Краткое содержание книги:
— Уф! Това, което става в Сребреница, е направо ужасно, нали? — маниакално затрещях аз, като се опитвах да намеря проблем, равен на нашия. — Честно казано, никога не ми е било ясно какво точно става в Босна. Мислех, че босненците са онези в Сараево, а сърбите ги нападат, тъй че кои са босненските сърби?
— Ако прекарваше по-малко време в четене на проспекти и повече в четене на вестници, щеше да знаеш — надменно ми отвърна Даниел.
— И все пак какво става?
— Леле, виж циците на оная шаферка.
— А кои са босненските мюсюлмани?
— Не мога да повярвам на очите си — какви огромни ревери има оня тип.
Внезапно изпитах безпогрешното усещане, че Даниел иска да смени темата.
— Сърбите, които нападат Сараево, босненските сърби ли са? — попитах.
Мълчание.
— Тогава на чия територия е Сребреница?
— Сребреница е защитена зона — заяви Даниел с дълбоко покровителствен глас.
— В такъв случай защо хората от защитената зона са нападали преди това?
— Млъкни.
— Само ми кажи дали босненците в Сребреница са същите, като онези в Сараево.
— Мюсюлмани са — триумфално изрече Даниел.
— Сърбите или босненците?
— Слушай, няма ли да млъкнеш?
— И ти не знаеш какво става в Босна.
— Знам.
— Не знаеш.
— Знам.
— Не знаеш.
На този етап разпоредителят на сватбата, облечен с панталони под коленете, бели чорапи, лачени обувки с токи, фрак и напудрена перука, се наклони към нас и рече:
— Вероятно ще стигнете до извода, че бившите обитатели на Сребреница и Сараево са босненски мюсюлмани, сър. — И добави натъртено: — Ще желаете ли сутрин да ви се доставя вестник, сър?
Стори ми се, че Даниел ще го удари. Открих, че успокояващо го потупвам по ръката и мърморя: „Шшт, шшт, успокой се“, сякаш беше състезателен кон, уплашен от камион.
5,30 ч. следобед. Бррр. Вместо да се излежавам с Даниел на топлото слънчице край езерото, облечена с дълга развяваща се рокля, свърших посиняла от студ в лодка с гребла, увита в хотелска хавлия. Най-сетне се предадохме и се оттеглихме в стаята си за гореща баня и аспирин, като пътем открихме, че още една двойка ще бъде с нас на вечеря в залата за несватбари, женската половинка на която беше някоя си Айлийн, с която Даниел бил спал два пъти, ухапал я по невнимание силно по гърдата, след което повече не бил разговарял с нея.
Когато излязох от банята, Даниел лежеше на леглото и се кикотеше.
— Имам нова диета за теб — обяви той.
— Значи наистина ме смяташ за дебела?
— Добре, слушай. Много е проста. От теб се иска само да не ядеш храна, за която трябва да плащаш. Тъй че в началото на диетата си доста насвинена и никой не те кани на вечеря. После отслабваш, ставаш по-дългокрака и приятнодупеста и мъжете започват да те канят по обяди и вечери. После, когато сложиш няколко килца, поканите секват и ти отново започваш да слабееш.
— Даниел! — избухнах аз. — Това е най-отвратителното сексистко, дебелашко и цинично нещо, което съм чувала.
— О, Бридж, не ставай такава — рече той. — Това е логично продължение на истинските ти мисли. Непрекъснато ти повтарям, че никой не иска крака като на сушено насекомо. Мъжете обичат дупе, на което могат да паркират велосипед и да закрепят халба бира.
Разкъсвах се между представата за себе си с паркиран на задника велосипед с половинка бира отгоре, бяс към Даниел за грубо предизвикателния му сексизъм и внезапното колебание дали не е прав относно концепцията ми за моето тяло и отношението на мъжете към него и дали в такъв случай да не хапна веднага нещо вкусничко и какво да е то.
— Ще пусна телевизора — възползва се Даниел от моментното ми онемяване, натисна копче на дистанционното и отиде до завесите — плътни хотелски завеси, годни за затъмнение при въздушна тревога. След секунди стаята потъна в пълен мрак, нарушаван от проблясващите светлинки на крикета. Даниел запали цигара и се обади на рецепцията да поръча шест кутии бира.
— Ти искаш ли нещо,Бридж? — попита той, подхилвайки се. — Може би чай със сметана? Аз плащам.
Юли
Хъ!
2 юли, неделя
55,5 кг (продължавай така), алкохолни единици 0, цигари 0, калории 995, тотофишове 0 (браво).
7,45 ч. сутринта. Току-що се обади мама.
— Здравей, миличка, можеш ли да познаеш?
— Чакай да занеса телефона в другата стая. Задръж така — казах аз, хвърлих нервен поглед към Даниел, изключих телефона, промъкнах се на пръсти в другата стая и го включих отново само за да открия, че майка ми не беше забелязала отсъствието ми от разговора през последните две и половина минути и не бе спряла да говори.