Стас и Нели (Из африканските пустини и лесове)
- Автор: Сенкевич Генрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Огнян Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стас и Нели (Из африканските пустини и лесове)». Краткое содержание книги:
При вида на белите деца тук също се разнасяха враждебни викове, но тълпата поне не ги заплашваше със смърт. Може би се страхуваха да сторят това под носа на Махди, може би бяха привикнали с вида на пленниците, които веднага след превземането на Хартум бяха докарани всички в Омдурман. Ала Стас и Нели видяха истински ад на земята. Видяха в кърви европейци и египтяни, бити с тояги, гладни, жадни, свити под тежестите, които им беше заповядано да пренасят, или под пълните с вода ведра. Виждаха европейски жени и деца, живели някога в охолство, сега да просят за шепа дура или парченце сушено месо — покрити с дрипи,-изсъхнали, приличащи на призраци, с почернели от нищетата лица и обезумели погледи, в които бяха застинали ужасът и отчаянието. Виждаха как диваците избухваха в смях при вида им, как ги блъскаха и биеха. На всички улици и улички не липсваха гледки, от които погледите се отвръщаха с ужас и погнуса. В Омдурман върлуваха дизентерия, тифус и преди всичко едра шарка. Покрити със струпеи, болните лежаха пред вратите на къщите си и заразяваха въздуха. Пленниците носеха увитите в платно трупове на току-що умрелите, за да ги заровят в пясъците извън града, където с истинското им погребение се захващаха хиените. Над града прелиташе ято лешояди, чиито криле хвърляха траурни сенки върху блестящия пясък. Като гледаше всичко това, Стас си помисли, че е най-добре и за него, и за Нели да умрат, колкото може по-бързо.
Ала сред това море на мизерия и човешка ненавист понякога цъфтеше и милосърдие, както цъфва бледо цветенце върху гнило блато. В Омдурман имаше гърци и копти, които Махди беше пощадил, защото му бяха нужни. Те не само бяха на свобода, но се занимаваха с търговия и с разни други работи, а някои от тях, особено тези, които се преструваха, че са сменили вярата си, дори бяха чиновници на пророка и това им придаваше значителен авторитет сред дивацитедервиши. Един такъв грък спря частта и започна да разпитва децата откъде са попаднали тук. Като разбра с изненада, че току-що пристигат и са отвлечени чак от Фаюм, обеща им да спомене за тях на Махди и занапред да се интересува от тяхната участ. А сега само поклати със съжаление глава над Нели и даде на двамата по една голяма шепа сушени диви смокини и по един сребърен талер с лика на Мария Тереза. След това заповяда на войниците да не са посмели да измъчват момичето и си отиде, повтаряйки на английски: „Poor little bird!“ (Горката малка птичка.)
Най-сетне те стигнаха по криволичещите улички до пазара, разположен в центъра на града. По пътя видяха много хора с отсечена една ръка или крак. Това бяха престъпници, укрили плячка или крадци. Наказанията, налагани от халифите и емирите за непокорство и нарушение на оповестяваните от пророка наредби, бяха страшни и дори за дребни провинения, като пушене например, биеха с бич до кърви иприпадък. Ала самите халифи се придържаха формално към наредбите, а у дома си позволяваха всичко, ето защо наказанията се струпваха само върху бедните хора. на които с един замах биваше заграбван целия имот. След това не им оставаше нищо друго, освен да просят, а тъй като в Омдурман въобще липсваха хранителни запаси, те умираха от глад.
Около сергиите с храни също гъмжеше от просяци. Но първото нещо, което привлече вниманието на децата, беше една човешка глава, набучена на висок бамбук, побит в средата на пазара. Лицето на главата беше изсъхнало и почти черно, а косата по черепа и брадата — бяла като мляко. Един войник обясни на Идрис, че това е главата на Гордон. Като чу това, Стас изпита дълбоко съжаление, възмущение и горещо желание за мъст, но в същото време страх смрази кръвта в жилите му. Ето как е свършил онзи герой, онзи чист и безстрашен рицар, при това справедлив и добър човек, обичан дори в Судан. И англичаните не дойдоха навреме с помощта си, а след това се оттеглиха и оставиха останките му да бъдат позорени без християнско погребение! В този миг Стас изгуби вярата си в англичаните. Досега си мислеше наивно, че за най-малкото страдание, причинено на някои от нейните граждани, Англия е готова винаги да воюва с цял свят. В дъното на душата си таеше надежда, че след неуспешната потеря за спасението на дъщерята на Раулисън ще потеглят страшни английски части дори до Хартум и по-далеч. Сега се убеди, че Хартум и цялата страна са в ръцете на Махди и че египетското правителство, също както и Англия, мислят по-скоро как да защитят Египет от нови нашествия, а не за освобождаване от робство на европейските пленници.