Стас и Нели (Из африканските пустини и лесове)
- Автор: Сенкевич Генрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Огнян Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стас и Нели (Из африканските пустини и лесове)». Краткое содержание книги:
Децата си отдъхнаха през време на пътуването. Стас успокояваше Нели, че когато дервишите свикнат с техния вид, ще престанат да ги заплашват и я уверяваше, че Смаин ще пази и защищава и двамата и особено нея, защото ако нещо се случеше с тях, нямаше да има кого да размени срещу своето семейство. Това беше истина, но момичето така се бе изплашило от предишните закани, че хвана ръката на Стас и нито за миг не искаше да я пусне, повтаряйки сякаш в треска: „Страх ме е! Страх ме е!“ Той всъщност желаеше с цялата си душа колкото може по-бързо да попаднат в ръцете на Смаин, който ги познаваше отдавна и им беше голям приятел в Порт Саид или поне се преструваше на такъв. Все пак той не беше див човек като другите суданцидангали к робството в неговия дом можеше да бъде по-поносимо…
Сега работата се състоеше в това, дали го познават в Омдурман. Идрис разговаря за същото нещо с ’НурелТадхил, защото той най-после си припомни, че преди една година по заповед на халиф Абдулахи пребивавал далеко от Хартум, в Кордофан, и бил слушал за някакъв Смаин, който учел дервишите да стрелят с оръдия, взети от египтяните, а след това станал голям ловец на роби. Той препоръчваше на Идрис следния начин за намирането му:
— Когато чуеш следобед гласа на умбая1, иди заедно с децата на мегдана за молитва, където пророкът идва всеки
——
’ Умбая — голяма тръба от слонски бивен зъб. — Б. а.
ден, за да утвърждава у верните набожността чрез примера си и да укрепва вярата им. Там освен светия мъж Махди ще видиш всички благородници, както и тримата халифи, пашите и емирите, а сред емирите ще намериш Смаин.
— А какво да правя и къде да отида, докато стане време за обедната молитва?
— Ще останеш с моите войници.
— Ти ще ни напуснеш ли, НурелТадхил?
— Аз ще отида да получа заповеди от халиф Абдулахи.
— Той ли е най-голям измежду халифите? Пристигам отдалече и макар да са стигнали до ушите ми имената на вождовете, едва ти можеш по-подробно да ми разкажеш за тях.
— Абдулахи е мой вожд, той е мечът на Махди.
— Нека аллах го направи син на победата.
Известно време лодките плаваха сред тишината. Чуваше се само скърцането на веслата, които се триеха о ръбовете на лодките, а понякога и плясъкът на ударената от опашка на крокодил вода. Много от тези страшни влечуги бяха доплували от юг чак до Хартум, където намираха обилна храна, защото реката гъмжеше от труповете не само на избитите хора, но и на измрелите от болести, които бушуваха сред махдистите и особено сред техните роби. Наистина заповедите на халифите забраняваха „да се разваля водата“, но никой не обръщаше внимание на това и телата, които крокодилите не успяваха да изядат, плаваха с обърнати надолу лица до шестия катаракт и дори по-нататък, чак до Бербер. Ала сега Идрис мислеше за нещо друго и след малко отново каза:
— Тази сутрин не получихме нищо за ядене. Дали ще издържим гладни до часа на молитвата и кой ще ни нахрани след това?
— Ти не си роб — отговори му Тадхил — и можеш да отидеш на пазара, където търговците излагат своята стока. Там се намира сушено месо, а понякога и .дохну (просо), но за луди пари, защото, както ти казах, в Омдурман върлува глад.
— А през това време лоши хора ще отвлекат или ще ми убият децата.
— Войниците ще ги пазят, пък ако дадеш на някого пари, той с желание би отишъл сам за храна.
Този съвет не се хареса много на Идрис, който имаше по-голямо влечение да взима пари, отколкото да дава на когото и да било, но докато се реши да отговори, лодките стигнаха до брега.
В Омдурман децата видяха нещо съвсем различно от Хартум. В Хартум имаше високи зидани къщи, там се издигаше дворецът на мюдюрина, т. е. на губернатора, в който беше загинал геройски Гордон, имаше църква, болница, мисионерски сгради, арсенал, големи казарми и навсякъде се простираха по-големи или по-малки градини с великолепна субтропическа растителност. А Омдурман приличаше .-скоро на голям дивашки лагер. Укреплението в северната страна на селището беше разрушено по заповед на Гордон. Всъщност, докъдето погледът стигаше, градът се състоеше от кръгли, конусовидни къщички, направени от слама дохну . Тесни плетища от тръни отделяха тези колиби една от друга, както и от улицата. Тук-таме се виждаха също така палатки, изглежда, заграбени от египтяните. На друго място цялото жилище представляваше няколко палмови рогозки под опънато върху бамбук парче мръсен плат.
Населението се прибираше под покривите само при дъжд или изключителни горещини, а през другото време седеше, кладеше огън, готвеше храна, живееше и умираше на двора. Затова улиците бяха толкова многолюдни, та понякога военната част трудно се промъкваше през тълпите. Преди това Омдурман беше мизерно селце, сега обаче заедно с пленниците в него се бяха сврели над двеста хиляди души. Дори Махди и неговите халифи се безпокояха от това сборище, заплашвано от глад и болести. Ето защо непрекъснато бяха изпращани нови походи на север за покоряване на верните още на египетското правителство области и градове.