По закона на сърцето

Виктория забрави колко пъти се любиха тази нощ, но всеки път беше различен и вълнуващ. От време на време устните им се сливаха в безпаметно дълга целувка. Веднъж я издебна неочаквано и докато навлизаше в нея, сенките им танцуваха по стените на пещерата и тя виждаше как потреперва и изнемощява от силата на оргазма си.

На сутринта тя се събуди от миризмата на яйца и кафе. Седна и видя, че Джаред вече бе свалил изпраните дрехи. Бе се облякъл и правеше закуската.

— Защо не ме събуди?

— Ти спеше толкова сладко, че сърце не ми даде.

Тя разтри очи. Наистина ли се бяха любили толкова пъти? Без съмнение, беше преживяла ден, изпълнен с най-невероятните сексуални усещания, откакто се помнеше. Джаред беше страхотен мъж.

— Сложих някои дрехи до огъня, за да можеш да ги облечеш — рече той. — Може да са малко влажни, но съвсем скоро ще изсъхнат от топлината на тялото ти.

— Искам първо да се изкъпя.

— По-добре преди това си изяж закуската. Но ако ще се къпеш, снегът още не се е стопил и водата е ледена.

— Не може ли да стоплим малко?

— Газта е на привършване, но ще опитаме на огъня. След закуска обаче.

Тя обу мокасините си и отиде до прозореца. Бурята, вилняла два дни, бе утихнала, ала вятърът продължаваше да фучи и да прониква през пролуките.

— Спряло е да вали — рече тя и потрепери.

— Не за дълго. Мисля, че се задава нова снежна буря.

Виктория зарея поглед отвъд заснежената долина. Попаднали в това девствено кътче, двамата оставаха изолирани от целия свят. Но въпреки че все още изпитваше някои опасения, вече не приемаше уединението им толкова трагично.

Беше й дал много, дарявайки я с любовта си, и за съвсем кратко време двамата се бяха сближили неимоверно.

Виктория го погледна с нескрито възхищение. Спомените от изминалата нощ я възбудиха и тя отново усети топла вълна да се надига у нея. Тялото й потръпна при тайната й мисъл.

Загледа се в снежния пейзаж и се опита да обмисли положението, в което се намираше. Представата за цяла една зима с нощи като предишната, беше прекалено хубава, за да е вярна. Бъдещето криеше толкова неизвестности.

Беше ли убила Стив Парнъл? Или той е оживял и вече е разказал на всички историята за появата на Джаред? Мистериозното й изчезване без съмнение щеше да потвърди думите му. Сигурна беше, че ако наистина се е добрал до града, е представил себе си в най-добра светлина за сметка на Джаред. Можеше да се очаква скоро неговата версия да се разпространи и извън Едгър. Нищо чудно дори националните медии да я подемат и рано напролет из планините да плъзнат репортери и снимачни екипи.

Всъщност кой се интересуваше, че тя е изчезнала? Рандъл Макфърсън беше вън от живота й и просто нямаше кой да се тревожи за нея. Професор Уолтър щеше да бъде загрижен, защото и той имаше дял в предисторията на това приключение, макар в никакъв случай да не може да бъде обвиняван за случилото се. По програма през пролетта Виктория трябваше да чете два курса лекции, но катедрата по антропология лесно щеше да й намери заместник. А тъй като не бе предплатила наема си, хазяйката щеше да изнесе нещата й и да ги складира някъде.