Красавицата и звярът

— Ела, Хариет — тихо рече той. — Ще те изпратя до вратата.

— Няма нужда — промълви тя. — Мога и сама да се изпратя до собствената си врата.

Гидиън се въздържа от раздразнената забележка, която бе готов да изрече. Тя беше прекалено разстроена от скорошните събития и потиснатото й чувство за лична независимост само търсеше поводи, за да излезе на повърхността. Гидиън си каза, че явно трябва да е подготвен за известна липса на готовност от страна на Хариет да му съдейства, поне на първо време. Сега най-важното беше тя да разбере, че няма друг избор, освен да приеме годежа им.

Вратата на къщата се отвори, още преди Гидиън и Хариет да стигнат до входните стъпала. Появи се Фелисити, която явно бе наблюдавала през прозореца, с лице, по което се четяха и тревога, и облекчение.

— Хариет, толкова се разтревожихме. Добре ли си?

— Съвсем добре съм — увери я Хариет. — Как е леля Ефи?

— Сигурно се приготвя за погребение в дневната. Госпожа Стоун припадна, щом господин Аул дойде късно снощи и ни каза какво се е случило. И вече часове наред все ми се налага да я свестявам — Фелисити погледна Гидиън намръщено. — А вие, сър, какво ще кажете в своя защита?

Гидиън се усмихна хладно на предизвикателството.

— Опасявам се, че точно сега нито имам време, нито желание да казвам каквото и да е. Но в три часа ще се върна, за да говоря с леля ви. Моля, кажете й да ме очаква — той се обърна към Хариет: — Довиждане засега, скъпа. Ще се видим днес следобед. Постарай се дотогава да не се докараш до истерия. Ще се почувстваш много по-добре, ако вземеш една гореща вана.

Хариет изсумтя презрително.

— Нямам никакво намерение да се докарвам до истерия, както предполагате. Но мисля, че наистина ще взема вана.

Тя влезе наперено в къщата и затвори вратата под носа му. Гидиън слезе обратно по стълбите и се присъедини към Добс и Аул.

— Госпожица Поумрой май не е в особено добро настроение днес — забеляза Добс. — Сигурно й е дошло множко туй, дето й се случи. Пък е толкова хубаво момиче. Имал сте късмет, сър, че не изпадна в истерия.

— Годеницата ми не спада към онези жени, които толкова лесно изпадат в истерия. Не е ваша работа да се тревожите за състоянието й, Добс. Има по-важни въпроси, които трябва да обсъдим.

— Да, сър. И какви са тези въпроси, ваша светлост?

Гидиън погледна замислено през рамото си към скалите.

— Вероятността да не сме хванали всички крадци.

Лицето на Добс, което толкова приличаше на лицето на джудже от приказките, сега се сбръчка в любопитна гримаса.

— Мислите, че може да има и други замесени?

— Сбирката с ценни предмети в пещерата е доста внушителна — тихо обясни Гидиън. — Мисля, че са били подбрани с опитно око, а не са били грабнати случайно, както става в бързината, когато правят обир.

— А-ха — Добс вече наистина беше заинтригуван. — Мислите, че зад тези кражби стои друг организатор? Някой, който се е погрижил да бъдат откраднати само най-отбрани предмети?