Любовницата на корсаря
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Крушев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовницата на корсаря». Краткое содержание книги:
— Да, така е, милейди — потвърди Талингзуърт думите на господаря си.
Тя кимна скептично с глава и последва Сокола нагоре по стълбите. Па първия етаж той блъсна една от вратите вдясно. Тя веднага разбра, че се намират в неговата стая. Главно място в нея заемаше масивно легло от тъмен орех. Високите прозорци бяха отворени и през тях в стаята проникваше лек морски ветрец. Денят бе горещ, но тук цареше приятна хладина. До втората редица прозорци имаше писалищна маса, а пред една камина от мрамор — канапе, заобиколено от кресла. Красива маса от черешово дърво придаваше на помещението интимност, която липсваше в официалната трапезария.
— Това личните ви селения ли са? — попита тя, докато разглеждаше всичко наоколо. Той я наблюдаваше внимателно.
— Хм… — Пое отново ръката й и я поведе към другия край на стаята. Пристъпиха прага на втората стая, почти толкова голяма, колкото първата. Обзаведена бе като будоар във Версай. Вероятно елегантните бели мебели наистина идваха от Франция, в белите завеси бе втъкана златна нишка, а над камината висеше огледало в позлатена рамка. До прозорците имаше кресло с широка извита облегалка и игрална масичка. Сребърни гребени и четки лежаха подредени на тоалетката.
— Значи ще спя в стаята непосредствено до вашата? — Ситуацията всъщност не я притесняваше. Така или иначе в продължение на почти цяла седмица на кораба тя прекарваше нощите в обятията на този мъж, и то без да й се случи каквото и да било. Може би дори той ще й липсва… — Не, никога — продължи да си втълпява тя.
— Вратата между стаите може да се заключва — поясни той усмихнат.
Скай отвърна хладнокръвно на погледа му.
— Ще мога ли изобщо да бъда сама, капитане?
Той приближи ръката й до устните си.
— Не само в ключалките има ключове, милейди, те са скрити също и в човешките души. А сега моля да ме извините… Трябва да се погрижа за някои неща. На вечеря ще се храним заедно. Междувременно ще донесат и багажа ви. — Тя се усмихна, а той повдигна вежди. — Какво толкова забавно намирате в думите ми, лейди Кинсдейл?
— Вие самият сте ми смешен, сър.
— О… — Сокола сякаш се вдърви за момент. — В какъв смисъл?
— Имам предвид цялостното ви поведение, сър. Нерядко се е случвало да ме блъскате насам-натам като никакъв предмет, а сега тази церемониална учтивост…
— Е, човек никога не знае откъде ще го изненадат — отвърна той, без да се замисля, и в себе си тя се съгласи с него. Този човек постоянно я изненадваше с нещо. Разгневяваше я, вдъхваше й страх или пък я утешаваше с нежен глас и я милваше… В последната седмица той се превърна в много важна част от нейния живот, а спомените от миналото избледняваха в съзнанието и. Не, наистина не можеше да се оплаче от изненади. Какво ли ще донесе вечерта? Смях? Гняв? Как ли щеше да се отнася Сокола с нея — като с фигурка от порцелан или ще я грабне в прегръдките си?
След като той излезе, тя се свлече трепереща на леглото. Докога щеше да я държи тук? Не бе захвърлена в подземие, не я измъчваха, но бе още по-лошо…
Някакъв импулс я накара да скочи и да изтича до свързващата врата. Очевидно можеше да се заключва и от двете страни и тя не можеше да проникне в стаята на владетеля на дома. Скай натисна предпазливо дръжката на другата врата, тази, която водеше към коридора. За голяма нейна изненада, тя се отвори.
Какво ли крие този човек в стаята си, запита се тя.
Сокола не се появи за вечеря. Донесоха сандъците й, нито едно от нещата и не беше повредено. Накитите си бяха на мястото и не липсваше нито една от скъпите й рокли — кадифени, брокатени, копринени и ленени с втъкана златна нишка. Под погледа на мистър Соумз, Талингзуърт и още един мъж внесоха багажа в стаята.
По-късно намина и Робърт Ероусмит, който й съобщи, че Сокола много съжалява, но не е в състояние тази вечер да й прави компания. Мистър Соумз ще й сервира вечерята в нейната стая.
Тя поблагодари на Робърт със сведен поглед. Не беше за вярване, но като че и тя съжаляваше, че Сокола няма да е при нея.
Преди да си легне, Ероусмит запали всички лампи — явно бе получил съвсем точни указания. Тази нощ тя спа непробудно.
На следващата заран я разбуди гръмогласен смях. Отвори предпазливо очи и внезапно задиша учестено. Пред нея стояха Тара и Беси, хубавките ирландки. И двете бяха в най-добро разположение на духа.
— Беси! Тара! — извика Скай и седна в леглото.
Тара постави поднос на коленете й, а в очите и проблеснаха сълзи.
— О, Лейди Кинсдейл, толкова сме ви благодарни! Вие ни спасихте!
Скай запримига смутена.
— Кой, аз?
Пиратите ни заведоха в каютата на втория помощник и се държаха изключително мило с нас.