![Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/5/1/7/nevinniyat-ubijstvo-i-nespravedlivost-v-edin-malk-grad-the-innocent-man-bg-download.jpg)
Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]». Краткое содержание книги:
Роджърс, Смит и Федърстоун знаеха колко е важна тази процедура и затова старателно записаха как четат правата на Томи. Това, което не се видя на записа, бяха предшестващите я пет часа и половина непрекъснати заплахи и обиди.
От конституционна гледна точка самопризнанията на Томи Уорд и Карл Фонтьнот бяха абсолютен провал, но по това време — октомври 1984 г. — полицаите все още бяха убедени, че ще намерят трупа и така ще получат достоверно веществено доказателство. Процесът нямаше да започне поне още няколко месеца. Имаха предостатъчно време, за да изградят солидно обвинение срещу Уорд и Фонтънот — или поне си мислеха, че имат.
Но Динайс така и не беше открита. Томи и Карл нямаха никаква представа къде се намира и не спряха да го повтарят на полицията. Месеците се точеха, а веществени доказателства все още нямаше — никакви. С това самопризнанията ставаха все по-важни за обвинението. В крайна сметка щеше да се окаже, че те щяха да бъдат единственото, с което полицията разполагаше в това дело.
6
Рон Уилямсън знаеше за изчезването на Харауей. Все пак беше на най-подходящото място за получаване на новини — в затвора на окръг Понтоток. След като излежа десет месеца от тригодишната си присъда, го пуснаха под гаранция в Ейда и го поставиха под домашен арест — облекчен режим, при който строго трябваше да внимава къде и кога ходи. Никой не се изненада, че системата не проработи. Рон не вземаше лекарства и не беше в състояние да спазва дати, часове или каквото и да било друго изискване.
През ноември, докато живееше у дома си, го обвиниха в „съзнателно нарушаване на домашния арест, напускане на дома в неразрешен час и противно на наредбата на затвора, докато присъдата му за подправяне на официален документ все още не е изтекла“.
Версията на Рон беше, че е отишъл до ъгъла да си купи цигари и е закъснял с трийсет минути да се прибере. Въпреки това го арестуваха и след четири дни го обвиниха за бягство от наказателна институция. Рон заяви, че е социално слаб, и поиска адвокат, назначен от съда.
В затвора се говореше само за случая с Харауей. Томи Уорд и Карл Фонтънот вече бяха пристигнали там. Тъй като нямаха какво друго да правят по цял ден, затворниците не спираха да говорят. Уорд и Фонтънот бяха звездите на деня, защото тяхното престъпление беше извършено най-скоро и със сигурност беше най-сензационното. Томи разказваше за объркването със съня и за тактиката, използвана от Смит, Роджърс и Федърстоун. Слушателите му добре познаваха и тримата детективи.
Томи не спираше да твърди, че няма нищо общо с Динайс Харауей. Истинските убийци са на свобода, настояваше той. И се присмиваше на собствената си глупост, че си е признал за неизвършено от него престъпление, и на хитростта на ченгетата, които го бяха накарали да го направи.
Тъй като не разполагаше с тялото на Динайс Харауей, Бил Питьрсън беше изправен пред огромно юридическо предизвикателство. Цялото му обвинение се състоеше от две записани самопризнания, без никакво веществено доказателство, с което да ги обоснове. Освен това признанията очевидно противоречаха както на истината, така и помежду си. Питърсън разполагаше и с рисунките на двамата извършители, но дори те бяха проблематични. Можеше да се спори, че Томи Уорд прилича на човека на едната, но никой дори не си беше помислил, че Карл Фонтънот има нещо общо с мъжа на другата.
Денят на благодарността дойде и отмина, без да намерят трупа. После и Коледа. През януари 1985 г. Бил Питьрсън успя да убеди един съдия, че вече съществува достатъчно основателна причина да се предполага, че Динайс Харауей е мъртва. Беше назначено предварително заседание и самопризнанията бяха пуснати в претъпканата съдебна зала. Те предизвикаха шок, макар че мнозина забелязаха очевидните противоречия между твърденията на Уорд и разказа на Фонтънот. Беше време за съд — независимо дали имаше труп, или не.
Но юридическата борба продължи. Двама съдии отказаха да водят делото. Издирването загуби скорост и една година след изчезването на Динайс най-сетне беше прекратено. Повечето жители на Ейда бяха убедени, че Уорд и Фонтънот са виновни — иначе защо да си признават? Но се говореше и за липсата на доказателства. Защо процесът се бавеше толкова?