Обичай ме, Обичам те (Историята на Джоан и Ричард Мейпъл. Двойка, вярваща в любовта и разделена от изкушения)

— Не съм — спокойно отвърна Джоан. — Двамата с Джери приказвахме доста дълго, но разговорът беше за теб и Рут.

— О. И до какви заключения стигнахте?

— Че между вас двамата, всъщност, няма нищо сериозно.

— Колко мило. — Облекчението му се смеси е раздразнителност от нейното самодоволно подценяване на личността му.

— Ако имаше нещо — продължи Джоан, — тогава поне веднъж за вечерта щяхте да размените някоя друга приказка, най-малкото — за пред хората, докато вие просто се гледахте вторачено. Въпросът е в това, дали не кроите нещо за в бъдеще? Така мисля аз, докато той е съвсем на друго мнение — прекалено е уверен в нея.

— Би трябвало. Ама че мухльо.

Тонът му, твърде енергичен, изглежда я засегна, в божествената й синя рокля.

— Хайде сега да поговорим и за мен — предложи тя: — Омръзна мида приказваме само за теб.

— Какво да говорим за теб? Търсиш ли си нещо чуждо?

— Като ме гледаш как мислиш?

Гледайки я изучаващо, Ричард се замисли.

— Според мен — започна той, — ти обичаш да флиртуваш, но иначе не си от нахаканите самки-свалячки.

— Мислиш, че не ми стига кураж ли?

— Кураж имаш в изобилие — рече той, — но ти липсва… каква е точната дума… хъс. Всеки път, когато усетиш, че нещата започват да стават, гаврътваш поредната доза бренди и притъпяваш тръпката. Както и сега. От това би могло да се получи един твърде секси разговор, само че, докато се качим горе, всичко вътре в теб ще е изветряло. Хей. Знаеш ли, че се сетих защо Джим си тръгна така неочаквано. Въобще няма нищо общо с моето танцуване с Мерилин — да не би някой да го е грижа с кого ще танцува жена му. Било е заради твоето безкрайно танцуване с Джери. Джим е твоята „дружка“, а ти нарочно си го дразнила с твоето прикритие.

— Само не преиначавай нещата, който досега приказвахме за теб.

— Защо, в казаното има смисъл. Била си „дружка“ на Мак, а сега си му параван, докато той се натиска на Елинър. Или, може би, Елинър му е параван, забеляза ли колко дълго време той приказва с Линда Донелсън?

Лицето на Джоан застина само за миг — както ненадейно притихнали неспокойни морски води, изненадани от внезапен порив на вятъра.

— Линда? Не бъди глупак. Те спореха за цените на жилищата.

Защо тя премина в отбрана? Дали не се бе върнала обратно при Мак? Ричард се съмняваше в това. Връзката им бе охладняла веднага, след като Мак се бе развел. Причината бе в споменаването на Донелсънови.

— Като заговорихме за това — подметна той, — забелязвам, че вече Сам не ти изглежда толкова скучен, колкото беше преди.

— Същата досада е. Говорих с него, защото бях домакинята и никой друг нямаше да иска да го направи.

— Той наистина има невероятно тяло — подметна Ричард, сякаш току-що тя бе наблегнала на същото. — Разбира се, като се абстрахираме от дървената му глава.

— Толкова ли е дървена?

— Не знам, само предполагам. А не е ли? Ти си тая, която го побутваше и потупваше.