Моята тайна война (Спомени на съветския разузнавач)
- Автор: Филби Ким
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Ненчев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Моята тайна война (Спомени на съветския разузнавач)». Краткое содержание книги:
„Това издание запазва основната канава на повествованието публикувано преди години на Запад и в някои социалистически страни.“ (Из предговора на О. Кедров към съветското издание от 1980 година.)
Инструкциите бяха получени. Центърът съобщаваше, че трябва да направя всичко, абсолютно всичко, за да получа назначение като началник на девета секция независимо от това, дали тя ще се слее с пета или не. Беше необходимо Каугил да слезе от сцената. Опитах се да възразя, че именно неучастието ми в интригите ми помагаше досега да получавам достъп до много съкрове-ни кътчета на службата. Този довод обаче не беше признат за убедителен. Важността на новия пост си струваше временната загуба на репутацията. Освен това моят приятел съвсем правилно отбеляза, че след няколко месеца всички ще забравят за Каугил и за това, как си с отишъл от службата. Той беше прав, но аз все пак изпитвах угризения на съвестта. Уважавах Каугил и за много неща му бях задължен, но той ставаше препятствие по предначертания ми път и се налагаше да бъде отстранен. Не можех да отричам, че ако останеше, той нямаше да има сериозен конкурент в борбата за длъжността „Началник на девета секция“, както и аз нямаше да имам сериозни съперници, ако той се оттеглеше.
Моите приятели не сметнаха моето нежелание да се намесвам в служебните интриги за решаващ фактор, но не оставиха съображенията ми без внимание. Поръчаха ми да водя кампанията срещу Каугил много внимателно. Детайлите предоставиха на мене, давайки ми само общи указания. Не трябваше да предприемам каквито и да е открити действия за постигане на целта, за да може в случай на неуспех да се каже, че този пост ми е натрапен. Всеки ход в кампанията по възможност трябваше да бъде инициатива на друго лице. С други думи, беше необходимо да намеря съюзници в борбата и най-добре беше да ги търся сред враговете на Каугил, а такива имаше достатъчно. Разбирах, че в тази обстановка надеждите ми не бяха толкова несигурни, защото Каугил беше горд и честолюбив. Ако си отидеше, отиваше си завинаги.
Изборът ми падна първо на полковник Вивиън. Той беше човек със слаба воля. Беше заместник-началник на секретната служба и непосредствен началник на Каугил. Формално Вивиън отговаряше за цялата контраразузнавателна дейност на СИС. Аз вече казах, че Каугил презираше Вивиън, не се разбираше с него и предпочиташе да има работа непосредствено с шефа. Такова пренебрежително отношение дълбоко нараняваше Вивиън. В миналато той неведнъж ми се е оплаквал от загубеното си влияние, с което ме поставяше в неловко положение. Сега аз приветствувах тази сантименталност и много скоро Вивиън започна да ме пита, уж между другото, какво да се прави с Каугил. Ясно е, че поради положението си аз нямах право да обсъждам жалбите му, но можех да го посъветвам да ги отправя по други канали, по-близки до източника на власт. Предложението да постави въпроса пред шефа беше безполезно. Вивиън се страхуваше от него почти толкова, колкото и Каугил. Имаше обаче други, които се ползуваха от предразположението на шефа и с които му се налагаше да се съобразява.
Най-подходящ от тях беше Кристсфър Арнълд-Форстър. Когато постъпих в СИС, той беше във военноморската секция и обработваше разузнавателната информация за Адмиралтейството. Тогава шефът го настани в стаята срещу своя кабинет, давайки му длъжността „Старши щабен офицер“. Възможно е по-късно шефът да е съжалил за това назначение, но фактически то беше едно от най-удачните. Арнълд-Форстър притежаваше остър ум и необикновена способност да улавя същността на нещата в бюрократичния хаос. Освен това той се отличаваше с прекрасен стил на писане и говор. Беше също един от най-мъжествените хора, които ми се е случвало да срещна. През голямата част от работния ден Арнълд-Форстър мъчително се задъхваше, седейки на масата, отрупана с разни лекарства за стомах. Предположих, че ако той със своя ум се заеме с нашия проблем, скоро ще разбере недопустимостта на положението ръководителят на контраразузнавателната секция на СИС постоянно да е на нож с МИ-5. Едно е временно да се търпи това в трудните условия на войната, а съвсем друго — това положение непрекъснато да се затяга в мирно време. Ако Арнълд-Форстър вникне в същността на проблема, аз почти не се съмнявах, че той ще му даде правилен поврат.