Диамантеният залив
- Автор: Хауърд Линда
- Серия: Kell Sabin #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радостина Михалева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Диамантеният залив». Краткое содержание книги:
Не се наложи Рейчъл да се преструва, че е объркана, защото наистина се чувстваше така. Нямаше никаква представа какво да му каже. Ако излезеше с него, щеше да й отнеме много време да го убеждава, че не знае нищо за Кел, но от друга страна, това щеше да насърчи агент Елис да намине отново, а тя не го искаше. Ала защо те бяха все още тук? Защо не бяха се придвижили надолу по брега, за да търсят Кел?
— Ами, не знам — отвърна Рейчъл с леко колебание. — Кога?
— Тази вечер, ако нямате други планове.
Господи, ставаше параноичка! Ако бяха видели Кел, тогава това си беше капан да я измъкнат от къщата и да няма свидетели. Ако не, можеше да породи в него подозрение, че самата тя се държи прекалено подозрително. Това предположение я влуди. Накрая се довери на инстинктите си. Агент Елис не се бе опитал да прикрие мъжкото си привличане към нея още първия път, така че щеше да приеме поканата му прямо. Ако не друго, поне можеше да получи някаква информация от него.
— Мисля, че бих могла — каза Рейчъл най-после. — Какво имате предвид? Не съм по купоните.
Той отново й се усмихна с момчешката си усмивка.
— Няма страшно. И аз не съм от пънкарите. Прекалено старомоден съм да си забивам безопасни игли в бузите. Мислех си за тих ресторант и добра пържола.
А след това търкулване в леглото? Щеше да се разочарова.
— Става — кимна тя. — В колко часа?
— Да кажем в осем? Дотогава слънцето ще се е скрило и ще е хладно, надявам се.
Рейчъл се засмя:
— Бих казала, че започвате да свиквате, но трябва да се научите да се справяте с това. Проблемът ви е влажността. Добре, в осем часа ще съм готова.
Елис я поздрави по войнишки и се свря зад волана. Рейчъл се върна в двора, за да не се напраши, когато колата потегли, и остана да гледа, докато синият форд се изгуби от поглед.
Кел я чакаше вътре с присвити и студени очи.
— Какво искаше този?
— Покани ме на вечеря — бавно отвърна тя. — Не знаех какво да отговоря. Ако изляза с него, може да не е толкова подозрителен, ала е възможно да ме кани, за да ме изведе от къщата. Може да са те видели. Може би просто искат да претърсят.
— Не са ме видели — прекъсна я той. — Иначе нямаше да съм жив. Какво извинение измисли?
— Приех поканата.
Рейчъл знаеше, че Кел няма да остане доволен, но не беше очаквала реакцията му. Той тръсна глава рязко, очите му пламнаха в черен огън. Обичайната му сдържаност се изпари.
— По дяволите, няма да стане. Избий си тази идеи от главата, жено.
— Твърде късно е. Той наистина можеше да заподозре нещо, ако бях измислила някакво неправдоподобно извинение.
Кел мушна ръце в джобовете на панталоните си. Ужасена, тя видя как ги сви в юмруци.
— Елис е убиец и предател. Откакто го познах, когато взривиха лодката ми, доста размишлявам и се опитвам да наредя пъзъла за нещата, които се объркаха, а не би трябвало. Той е свързан по някакъв начин с всеки един от тези планове. Няма да излезеш с него.
Рейчъл не се предаваше.
— Напротив, ще изляза. Ако не друго, мога да разбера нещичко, което ще ти помогне…
Тя внезапно млъкна. Кел извади ръце от панталоните си и посегна към нея толкова бързо, че Рейчъл не успя да отстъпи. Той я сграбчи за раменете с твърдите си пръсти и леко я разтърси. Лицето му беше сурово и яростно.
— По дяволите — рече през зъби. — Кога ще разбереш, че това не е игра за аматьори? Ти си вече в играта, а не можеш да го осъзнаеш. Не си в колежа и това не е игра на убийства, сладурче. Набий си го в главата! По дяволите! — Кел отново изруга, пусна раменете й и прокара ръка в косите й. — Досега имаше късмет, че не си сгафила, ала докога според теб ще продължи този късмет? Имаш си работа с хладнокръвен професионалист!
Тя отстъпи и разтърка рамото, което я болеше. Нещо в нея се смрази от атаката му. Това се отрази и в изражението на лицето й.
— Кой точно? — най-после тихо попита Рейчъл. — Тод Елис… Или ти?
Обърна се и се отдалечи. Отиде в банята и затвори вратата. Единствено там той нямаше да я последва. Тя седна на ръба на ваната, като цялата трепереше. Понякога си мислеше какво ли би станало, ако Кел изпусне контрол върху себе си, но не беше се надявала да намери отговора по този начин. Искаше й се той да изгуби контрол, докато я целува или докосва. Искаше й се да трепери от желание и възбуда и да заравя лицето си в нея. Не желаеше да губи контрол поради гняв и не искаше да чува какво всъщност си мисли за усилията й да помогне. През цялото време Рейчъл се страхуваше да не направи нещо, което може да го изложи на опасност. Всяко решение беше мъчително за нея, а Кел от самото начало я обяви за незначителен аматьор. Беше й ясно, че няма неговите знания и професионализъм, ала тя направи всичко по силите си.