Диамантеният залив
- Автор: Хауърд Линда
- Серия: Kell Sabin #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радостина Михалева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Диамантеният залив». Краткое содержание книги:
Сънливите й очи премигнаха.
— Докато не разполагаме с доказателство за смъртта му, не можем да си позволим да предположим противното. Изминаха осем дни. Ако по някакъв начин е оцелял, вече ще се е възстановил достатъчно, за да се движи, а това от своя страна увеличава шансовете ни да го открием. Най-логичното нещо е да засилим издирването, а не да се отказваме.
Да, това наистина беше логично. От друга страна ако Сейбин беше оцелял след експлозията и по някакъв чин се бе добрал до брега — нещо, което изглеждаше възможно, защо не беше се свързал с главната квартира за помощ? Връзката на Елис във Вашингтон беше напълно сигурна, че Сейбин не бе правил никакви опити да се свърже с никого. Този прост факт убеди едва ли не всички, че Сейбин бе мъртъв… Въпреки това Чарлз не можеше да убеди себе си. Единствено инстинктът му подсказваше да не прекратява издирването, да изчака и да е готов за удар. Не можеше да повярва, че толкова лесно са убили Сейбин, не и след всичките тези години, когато се проваляха опит след опит. Невъзможно беше да имат толкова респект от способностите му. Сейбин беше жив, някъде там. Чарлз го усещаше.
Внезапно каза на Ноел:
— Права си, разбира се. Ще засилим издирването и ще претърсим всеки сантиметър отново. По някакъв начин, някъде сме го пропуснали.
Сейбин дебнеше. На лицето му бе изписано сурово изражение. В живота си бе имал трудни моменти, ала не толкова трудни, като да гледа как Рейчъл се приготвя да излезе с Тод Елис. Това беше противно на инстинктите му, но думите му нямаше да променят решението й. Той бе безсилен, с вързани ръце от обстоятелствата. Не можеше да си позволи нещо, което щеше да привлече внимание върху нея. Така просто щеше да се увеличи опасността, в която вече се намираше тя. Ако беше готов да си тръгне, по-скоро би си тръгнал още същата нощ, отколкото да я остави да излезе с Елис. Ала беше възпрепятстван. Не беше готов да си върви, а да си тръгне, преди да бе подготвен, означаваше разликата между успеха и провала, като се имаше предвид, че отговаряше и за сигурността на страната си. През половината му живот го учеха да слага на първо място родината си, дори и за сметка на собствения си живот. Сейбин би жертвал себе си без колебание и съжаление, ако беше нужно, но простата истина беше, че не можеше да жертва Рейчъл.
Трябваше да направи, каквото може, за да я запази, дори и това да означаваше, че трябва да преглътне гордостта си и собственическите си инстинкти. Тя беше в безопасност с Елис, докато той не виждаше причина да я подозира в нещо. Ако Кел я изведеше от къщата, преди да дойде да я вземе, както неистово му се искаше, щеше да събуди подозренията му. Кел познаваше агента, знаеше, че бе дяволски добър в работата си… Прекалено добър, в противен случай никога нямаше да успява да прикрива другите си дейности за дълго. Освен това беше доста честолюбив и ако Рейчъл му се опънеше, щеше да се вбеси и нямаше да го подмине лесно. Щеше да се върне.
Един от най-големите таланти на Сейбин бе търпението, способността му да изчаква дори и пред лицето на най-наложителните действия. Знаеше как да чака, как да избере най-подходящия момент, как да не обръща внимание на опасността и как да се съсредоточи единствено върху времето. Буквално можеше да изчезне от полезрение, докато чака, и да се слее със земята, така че дивите животни не го забелязваха, а силите на Виетконг го бяха подминавали на една ръка разстояние и не бяха го забелязвали. Способността му да изчаква се подхранваше от интуитивното му усещане в кой миг търпението беше вече безсмислено. Тогава се хвърляше в действие. Собственото му обяснение беше добре развит усет за разпределение на времето. Да, той знаеше как да чака… Ала докато чакаше Рейчъл да се върне у дома, щеше да полудее. Искаше я обратно в прегръдките си, в леглото. По дяволите, колко много я желаеше в леглото…
Сейбин не включи осветлението в къщата. Не допускаше, че е възможно да наблюдават къщата, но не можеше да рискува. Рейчъл и Елис можеха да се върнат рано и осветената къща щеше да събуди подозрението на Елис. Той се движеше мълчаливо в мрака, неспособен да седи на едно място, въпреки болката в рамото и крака. От следобед рамото жестоко го болеше и Сейбин разсеяно го масажираше. Устните му се извиваха в невесела усмивка. Докато правеше любов с Рейчъл, не усети нищо. Сетивата му бяха напълно отдадени на нея и непоносимият екстаз на телата им се сля. Ала оттогава рамото му болезнено му напомняше, че още дълго щеше да се възстановява. За щастие, раната не беше се отворила.
Той внезапно изруга и закуцука през кухнята към задната врата, толкова гневен, че не можеше повече да стои сред стените на къщата. Още щом Кел отвори вратата, усети как Джо излиза от убежището си под олеандъра и тихо се движи в сенките. Той тихо извика на кучето, за да го успокои. Кел вече не се страхуваше от нападение. Джо бдително прие присъствието му, но Кел не се доверяваше достатъчно и винаги му даваше знак, когато излизаше на задните стъпала.