Диамантеният залив
- Автор: Хауърд Линда
- Серия: Kell Sabin #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радостина Михалева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Диамантеният залив». Краткое содержание книги:
Когато си възвърна разума, тя започна да се тревожи. Спомни си как той я вдигна на рамо, а после диво прави любов с нея. Главата му лежеше на рамото й, а пръстите й рошеха гарвановочерната му коса. Едва успя да прошепне:
— Кел? Рамото ти… Добре ли е?
Той се изправи на десния си лакът и я погледна. Ясните й сиви очи бяха помръкнали от загриженост за него. Устните й бяха нежни и треперещи, но Кел не ги целуна, нито погали красивите й гърди, нито ги целуна, както в сънищата си. В очите й имаше любов, толкова чиста и светла любов, че го проряза болка някъде дълбоко в сърцето и душата му и той се почувства уязвим, както никога досега.
Сега знаеше какво означава ад. Беше видял рая, светъл и нежен, ала се намираше отвън и не можеше да влезе, без да рискува да разруши онова, което му беше най-мило.
Девета глава
— Коя е тази жена, която е завъртяла главата на Елис? — спокойно попита Чарлз, без да трепва, докато наблюдаваше Лоуъл. Както винаги, Чарлз се държеше нехайно, но Лоуъл знаеше, че нищо не му убягва.
— Живее в малка къща близо до плажа. Необитаем район, на километри наоколо няма нищо. Разпитвахме я, когато започнахме да търсим Сейбин.
— И? — гласът му бе едва ли не нежен.
Лоуъл вдигна рамене.
— Нищо. Не е виждала нищо.
— Сигурно е нещо специално, щом е привлякла вниманието на Елис.
След минута размисъл Лоуъл поклати глава.
— Изглежда добре, това е всичко. Нищо особено. Не носи грим. Има вид неглиже. Ала Елис не е престанал да говори за нея.
— Изглежда нашият приятел Елис не се занимава само с пряката си работа — забележката беше измамно небрежна.
Лоуъл отново вдигна рамене.
— Според него Сейбин е загинал, когато лодката се взриви, така че не си дава много зор да го търси.
— А ти какво мислиш?
— Това е само една възможност. Не сме открили и следа от него. Бил е ранен. Дори и да се е добрал до брега като по чудо, нуждаел се е от помощ.
Чарлз кимна. Погледът му бе замислен, когато махна на Лоуъл за довиждане. Беше работил с Лоуъл дълги години и го познаваше като стабилен и компетентен, макар и не особено ентусиазиран агент. Налагаше се да е компетентен, за да оцелява. И Лоуъл не вярваше Сейбин да е оцелял. Чарлз се замисли дали не беше допуснал репутацията на Сейбин да надвие здравия му разум. Разбира се, здравият разум подсказваше, че Сейбин бе умрял по време на експлозията или веднага след това, като се бе удавил в тюркоазните води и бе станал храна на морските обитатели. Никой не би оцелял, но Сейбин… Сейбин беше единствен по рода си, с изключение на онзи рус дявол със златисти очи, който изчезна и за който се носят слухове, че бил мъртъв, въпреки обезпокоителните приказки, които се разпространиха в Коста Рика предишната година. Сейбин бе по-скоро сянка, отколкото материя, инстинктивно лукав и дяволски късметлия. Не, не късметлия, поправи се Чарлз. Беше способен. Да наричаш Сейбин късметлия бе все едно да го подценяваш, фатална грешка, която твърде много негови колеги допускаха.
— Ноел, ела тук — извика Чарлз, като едва повиши глас. Ноел винаги беше наблизо. Доставяше му удоволствие да я гледа, не защото беше изключително красива, което си беше самата истина, а защото му се нравеше странната комбинация на такива способности, приютени в толкова прекрасна жена. Задълженията й бяха две: да пази Чарлз и да убие Сейбин.
Ноел влезе в стаята с походката на модел, със сънлив и мек поглед.
— Да?
Той махна с тънката си и елегантна ръка към един стол.
— Седни, моля те. С Лоуъл разговаряхме за Сейбин.
Тя седна и кръстоса нозе така, че да се виждат най-добре. Жестовете, които привличаха нищо неподозиращите мъже, й бяха като втора природа. Твърде дълго ги бе изучавала и практикувала. Ноел се усмихна:
— А, агент Лоуъл. Як, стабилен и малко късоглед.
— И той като Елис смята, че си губим времето да търсим Сейбин.
Тя си запали цигара и вдиша дълбоко, после издиша дима през добре оформените си устни.
— Няма значение какво мислят те, нали? Само ти си важен.
— Чудя се дали не приписвам на Сейбин свръхчовешки сили и дали не изпитвам такова страхопочитание към него, че да не мога да приема смъртта му — замисли се Чарлз.