Диамантеният залив
- Автор: Хауърд Линда
- Серия: Kell Sabin #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радостина Михалева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Диамантеният залив». Краткое содержание книги:
Нищо не си казаха. И двамата осъзнаваха какво се случва. Гърдите им се надигаха и спадаха начесто. Рейчъл почувства слабост в коленете си, когато усети бързо надигащата се сила и дързост у него.
— Ще го убия, преди да те е докоснал — измърмори Кел ядно.
Тя потрепери при тази мисъл.
— Аз не бих му позволила също. Никога.
Рейчъл вдигна поглед към него и потрепери отново, сякаш някой я удари между очите. Тод Елис я накара да осъзнае по нов начин колко опасен бе всъщност Кел. Трите седмици с него не бяха безопасни. Нямаше да бъде в безопасност и утре, нито дори довечера. За хора като Кел Сейбин не съществуваше утре, имаше само днес. Бруталната истина беше, че той можеше да бъде убит и че трагедията и ужасът можеха да дойдат без предупреждение. Веднъж вече беше научила този урок, как можеше да бъде толкова глупава и да го забрави? Искаше й се нещата да са идеални, искаше Кел да чувства същото, което чувстваше и тя, но животът никога не беше идеален. Трябваше да се приема такъв, какъвто беше, в противен случай просто минаваше като един дъх. Това, което можеше да има с Кел, се случваше именно сега, във вечното настояще, тъй като миналото е винаги минало, а бъдещето никога не идва.
С ръце той опипваше плътта й, пръстите му я докосваха така, сякаш едва се удържаше да не направи нещо повече. Лицето му бе каменно сурово, докато я гледаше, а гласът му бе леден.
— В кухнята те оставих. Господи, мисля, че няма да го направя отново. Не и сега.
От гърдите й се изтръгна дихание, щом видя черните му среднощни очи, които изгаряха от свирепо желание. Кожата по издадените му скули бе опъната, а брадичката и устните му застинали. Сърцето й подскочи, когато осъзна, че Кел мисли точно това, което изрече, и във вените й се разля вълнение и страх. Той не можеше да се овладее сега. В очите му гореше примитивната сила на възбудата.
Ръцете й трепереха върху гърдите му. Цялото й тяло се разтресе в отговор на неистовото мъжко желание, изписано на лицето му, изражение на хищник, надушил женска. Топлината нарастваше в тялото й и я разтапяше. Ръката му на гърба й дръпна хавлията, тя се свлече от гърдите й и падна на пода, като образува малка влажна купчинка. Рейчъл стоеше гола в прегръдките му, трепереше и се задъхваше.
Кел я погледна и от гърдите му се изтръгна нисък стон. Бедрата й се навлажниха. Гърлото й бе пресъхнало, а сърцето й лудо биеше. Той бавно вдигна ръка и докосна гърдите й, за да открие по нов начин топлата й кадифена плът. После ръката му се плъзна бавно надолу по стегнатия й корем, докато най-накрая пръстите му се мушнаха в тъмния триъгълник на женствеността й. Тя стоеше там, тялото й се тресеше неистово и същевременно беше неспособна да помръдне, беше като парализирана от горещото удоволствие от докосването му. Тялото й диво се разтресе и Рейчъл простена от допира му.
Той вдигна поглед от твърдата си, жилеста ръка, покрила нежната й женственост, и се върна на красивите й гърди, а после към лицето й. Очите и бяха притворени, изпълнени с желание. Устните й бяха влажни и разтворени. Дишаше тежко и учестено. Тя беше на ръба да изпита пълно удовлетворение и сладостната й страст взриви тънката нишка на самообладанието му. С див стон Кел се наведе и я метна на дясното си рамо. Кръвта пулсираше в ушите му и той не чу стъписания й вик.
Стигна до леглото с пет големи крачки и я метна отгоре. След това сам легна, разтвори нозете й и коленичи между тях, преди Рейчъл да се беше съвзела. Тя се стремеше към него и едва ли не хлипаше от възбуда. Кел разтвори ризата си и я хвърли на пода, после разкопча панталоните си с припрени движения и накрая се надвеси над нея.
Тялото й се изви на дъга, когато той проникна в нея. Рейчъл извика, щом усети проникването, щом усети как сетивата и плътта й се разтресоха. Той беше…
— Моля те… — стенеше, изискваше, призоваваше Кел. Лицето му бе мокро от пот с изражение на мъка и екстаз.
— Моля те… — в дрезгавия му глас се долавяше възбуда.
— Отпусни се. Да. Точно така. Още. Моля те, Рейчъл. Рейчъл! Ти си моя, ти си моя, ти си моя…
Първобитният напев на гласа му я заля и тя извика отново, докато той напористо влизаше и излизаше от нея. Телата им се сляха. Никога не беше се чувствала така, толкова болезнено напористо, че чак беше непоносимо. Никога не беше обичала по този начин; дъхът в гърдите й би застинал и сърцето й би престанало да тупти, ако нещо му се случеше. Ако това беше всичко, което Кел искаше от нея, тя щеше да му се отдаде свободно и страстно и да го дари с парещото си желание.
Той потърка бедра о нейните в силен порив и това рязко движение разтърси сетивата й. Рейчъл се задъха и извика, като се гърчеше под тялото му, възпламенена от горещината, която обхвана и него. Тя нищо не виждаше, не можеше да диша, можеше само да усеща. Усещаше силните му тласъци, докато проникваше в нея, после конвулсивното надигане на тялото му в прегръдката й. Дрезгавите му диви викове изпълниха слуха й, след което се превърнаха в стенания. Кел бавно се усмири и замлъкна. Тялото му се отпусна и Рейчъл усети тежестта му върху себе си, ала го приюти с радост.