Диамантеният залив
- Автор: Хауърд Линда
- Серия: Kell Sabin #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радостина Михалева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Диамантеният залив». Краткое содержание книги:
Хъни дойде да махне конците от раните и се изуми колко добре зарастват.
— Метаболитните ти процеси са страхотни — възхити се тя. — Разбира се, и аз свърших страхотна работа за теб. Мускулът на крака ти беше разкъсан, но го ремонтирах и смятам, че дори няма да куцаш.
— Докторке, свършила си дяволски добра работа — шеговито отвърна Сейбин и й се усмихна.
— Знам — каза весело Хъни. — С рамото имаше чист късмет. Възможно е в минимална степен да изгубиш способността си за въртеливите движения, ала съвсем малко, според мен. Не натоварвай крака и рамото още около седмица, но ако си внимателен, можеш да започнеш да тренираш.
Той вече тренираше. Рейчъл го беше видяла да прави упражнения за рамото и ръката, ала внимателно, сякаш изпробваше издръжливостта на шевовете. Не беше напрягал нито крака, нито рамото си, но правеше упражнения, за да улеснява движенията си и в резултат на това не куцаше толкова много, все едно, че глезенът му бе изкълчен.
Хъни дори не мигна, когато Сейбин извади пистолета от колана си и го постави на масата, за да събуе панталоните си и синята памучна риза. Облечен само с боксерки, той седна до масата и наблюдаваше безизразно, докато тя отстраняваше конците, а Рейчъл се облегна, за да вижда по-добре. После Сейбин се облече и отново сложи тежкия пистолет на гърба си.
— Остани за обяд — покани я Рейчъл. — Има салата от риба тон и пресни домати, свежи и хладни.
На Хъни й беше станало навик да не отказва поканите на Рейчъл.
— Готово. Мечтаех си за свеж домат.
— Южняците сервират доматите едва ли не с всякакви храни — отбеляза Кел.
— Така е, защото храната има по-добър вкус, когато е поднесена с домат — защити я Хъни. Беше родом от Джорджия и обожаваше домати.
— Домати — разсеяно рече Рейчъл. — Все домати, това е. Въпреки, че не ми е ясно защо са ги нарекли така. Повечето хора смятали, че са отровни, тъй като са от семейството на кучето грозде, подобно на беладона.
Хъни се изсмя:
— О, не! За старите отрови ли четеш? Да не би някой герой от книгите ти да гушне букета заради надвишена доза беладона?
— Разбира се, че не. Не пиша криминални романи — без да се поддава на провокацията на Хъни, Рейчъл погледна Кел, докато седеше на масата. — Ти не си южняк, нали? Имаш провлачен говор, ала не южняшки.
— Това е защото съм прекарал доста време с един човек от Джорджия. Бяхме заедно във Виетнам. Роден съм в Невада.
Вероятно това беше максимума от информация, която Сейбин щеше да сподели за себе си, затова Рейчъл не зададе никакви други въпроси. Те изядоха обикновеното ястие. Кел седеше между двете жени и въпреки че, както винаги, се хранеше добре и се включваше в разговора, тя забеляза, че от мястото си той можеше да вижда едновременно прозореца и вратата. Беше му навик. Правеше го винаги когато се хранеха, макар и да знаеше, че никой не можеше да се доближи до къщата, без Джо да предупреди за това.
На излизане Хъни се усмихна на Кел и му протегна ръка.
— Ако не се видим отново, довиждане.
Той пое ръката й.
— Благодаря, докторе. Довиждане.
Рейчъл забеляза, че Кел ни най-малко не настоя тя да остане. Хъни го погледна внимателно.
— Буквално ще се взривя от въпроси, но ще последвам собствения си съвет и няма да ги задам. Не желая да знам. Пази се, чуваш ли?
Сейбин изви устни в крива усмивка.
— Разбира се.
Тя му намигна.
— Ако ме питат, нищо не знам.
— Ти си умна жена, докторе. След като си тръгна, Рейчъл може да ти разкаже някои неща.
— Може би. Но е възможно и сама да намеря отговорите. По този начин ще развихря въображението си и пак ще играя на сигурно.
Вероятно гледната точка на Хъни беше най-добрата, помисли си Рейчъл, когато останаха двамата с Кел. Хъни наистина развихряше въображението си, ала в реалния живот държеше на сигурността. Тя никога не би извършила нещо толкова рисковано, като да се влюби в мъж като Кел Сейбин. Би почистила кухнята, точно както го правеше Рейчъл, и би забравила за останалото. Рейчъл се обърна и видя, че той я наблюдава със своя неподвижен поглед.
— Какво има?
Вместо отговор Кел се доближи до нея и хвана брадичката й в ръка, после се наведе и я целуна по устата. Изненадана, тя остана неподвижна за миг. Не беше я целувал след онзи пръв път, макар понякога да й се струваше, че долавя собственическо чувство в начина, по който я прегръщаше през нощта. Беше устояла на удоволствието, че спи в прегръдките му, но нямаше как да прикрие силния порив на желанието, което я караше да отвръща на устните му. Нейните устни се разтвориха под натиска на неговите. Рейчъл допря ръце до твърдата и топла стена на гърдите му. Той вплете език в нейния и тя простена. Гърдите и бедрата й се втвърдиха, сякаш Кел ги бе докоснал. Той бавно се доближи до нея и я изтика до шкафа с питиетата. Рейчъл възкликна: