Диамантеният залив
- Автор: Хауърд Линда
- Серия: Kell Sabin #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радостина Михалева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Диамантеният залив». Краткое содержание книги:
Болката беше двойно по-силна, като се имаше предвид начина, по който я бе целувал и докосвал, но сега Рейчъл си спомни, че дори тогава той запази желязно самообладание. Тя беше тази, която трепереше и желаеше, не Кел. Той дори не я излъга. Ясно и просто й каза, че не е нищо повече от обикновен секс.
Рейчъл си пое дълбоко въздух и се съвзе. След като вече беше в банята, защо да не си вземе един душ? Така гъстите й прави коси щяха да изсъхнат естествено и нямаше да се налага да използва сешоар, само щеше да ги навие с електрическата маша. Можеше да приема срещата си с Тод Елис с чувството, че отива на екзекуция, ала той трябваше да остане с впечатлението, че за нея това бе една истинска среща, което означаваше, че трябва да положи малко усилия за външния си вид.
Съблече се и влезе под душа. Бързо изми косата си с шампоан, а после и тялото, без да си дава време да се замисля. Самосъжалението нямаше да доведе до нищо, освен до загуба на време, време, което можеше да използва, за да обмисли поведението си довечера, как да се държи дружелюбно, без да го насърчава. Последното нещо, което искаше, бе Елис да я покани отново! Ако го направеше, щеше вече да й се наложи да измисли някакво извинение. Беше казала на агент Лоуъл, че й предстои пътуване с изследователска цел. Беше чиста измислица, но можеше да използва лъжата като извинение, че ще урежда заминаването си, ще опакова багаж и тъй нататък.
Тя изключи кранчето, взе една хавлия от рафта над душа и я уви около главата си. Точно когато понечи да плъзне вратата, за да я отвори и да излезе от ваната, видя неясния силует на Кел през матираното стъкло. Тутакси дръпна ръка от вратата, сякаш се бе попарила.
— Махни се оттук — рязко каза Рейчъл, дръпна хавлията от главата си и я уви около тялото. Матираното стъкло на вратата я предпазваше, ала колкото тя виждаше от него, толкова и той виждаше от нея. Мисълта, че Кел я бе наблюдавал, докато се къпеше, я накара да се почувства ужасно уязвима. От колко ли време стоеше там?
Видя, че той протяга ръка, и се дръпна назад до стената точно когато вратата се приплъзна и се отвори.
— Не отговори, когато те извиках — рече Кел. — Исках да се уверя, че си добре.
Рейчъл вдигна брадичка.
— Това не е никакво извинение. Щом си видял, че ще си взимам душ, трябваше да излезеш.
Очите му изпиваха влажните й и разрошени коси, блесналите й рамене, стройните й боси нозе, по които се стичаха поточета вода. Хавлията закриваше тялото й от гърдите до бедрата и само едно дръпване щеше да я остави гола. Черните му изпитателни очи я караха да се чувства още по-уязвима, отколкото беше всъщност.
— Извинявай — рязко каза той и вдигна поглед към лицето й. — Не исках да намекна, че не си помагала.
— Нищо подобно не си намеквал — отговори тя с рязък тон. — Ти просто дойде и ми го заяви. — Чувстваше се обидена и наранена и не беше склонна да му прости. След онова, което беше изрекъл, очевидно беше доста нагъл, за да стои тук сега и да я наблюдава с този нахален поглед. Изведнъж Кел я хвана през кръста с дясната си ръка и я извади от ваната. Рейчъл се задъха и се хвана за него, за да не падне. — Внимавай! Рамото ти…
Той я остави на постелката за баня. Лицето му бе сурово и непроницаемо, докато я наблюдаваше и все още я държеше през кръста с ръка.
— Не искам да излизаш с него — най-после рече той грубо. — По дяволите, Рейчъл. Не искам да поемаш никакви рискове заради мен.
Хавлията се изхлузваше и тя хвана краищата й, за да я завърже здраво.
— Защо не ми се доверяваш като на възрастен човек, който поема отговорност за собствените си действия? — извика Рейчъл. — Каза ми, че Тод Елис е предател и аз ти вярвам. Не смяташ ли, че нося моралната отговорност да направя всичко възможно да го спра и да ги помогна? Според мен, ситуацията е достатъчно критична, за да гарантира рискове. Решението е мое, а не твое.
— Ти не трябваше да се забъркваш.
— Защо? Каза, че ще ти трябва помощ. Нали сам си изпращал други хора в опасни ситуации?
— Те са обучени агенти — рязко отвърна Кел. — И по дяволите, нощно време не лежа до тях и не изгарям от желание да правя любов с тях.
Тя млъкна с широко отворени очи, които го изучаваха. Изражението му не подсказваше нищо, освен ярост и лека изненада, сякаш нямаше намерение да изрече тези думи. С ръка на кръста й той изви тялото й в дъга, въпреки че Рейчъл мушна своята ръка между телата им, за да хване хавлията. Само пръстите на краката й докосваха постелката. Бедрата й се намираха между леко разтворените му нозе. В бедрата си тя усещаше нарастваща твърдина.