Диамантеният залив
- Автор: Хауърд Линда
- Серия: Kell Sabin #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радостина Михалева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Диамантеният залив». Краткое содержание книги:
— Какво ти става?
Устните му докоснаха брадичката й и се заеха да изучават меката кожа под ухото й.
— Може би се дължи на доматите, с които ме храниш — прошепна Сейбин. — Престани да извърташ глава. Целуни ме. Отвори уста. — Тя се подчини и сграбчи ризата му. Той впи устни в нейните толкова продължително и дълбоко, че на нея й се стори цяла вечност. Рейчъл стоеше на пръсти и тялото й бе плътно прилепнало към неговото. Кел потърси с ръце бедрата й и я повдигна към себе си.
Целувката премахна всяка преструвка и те се отдадоха на страстта, зажаднели един за друг, устремени към по-голяма близост. Страстта им растеше с дни, подхранвана от спомена за интимните докосвания между тях, които обикновено следваха първите пробни целувки, ала те попаднаха в ситуация, в която редът се обърка. Тя бе видяла и докосвала твърдото му тяло, докато се грижеше за него и го успокояваше. Той я бе почувствал в ръцете си и свикна със сладостния й аромат още преди да знае името й. От четири нощи Рейчъл спеше в прегръдките му и телата им свикнаха едно с друго. Природата бе свалила всички естествени бариери, които хората изграждаха, за да защитят правото си на уединеност. По този начин двамата се сближиха и атмосферата се нажежи от създалите се обстоятелства.
Силата на чувствата му леко я стресна и тя отново отдръпна устни от неговите, като скри лицето си в топлата извивка на шията му. Трябваше да забави нещата, преди да бе изгубила контрол.
— Голям бързак си — промълви Рейчъл, като се стараеше гласът й да не трепери.
Кел премести ръце върху гърба й и силно я прегърна. Устните му докоснаха ухото й, а гласът му прозвуча топло и приглушено:
— Не чак толкова, колкото ми се иска — цялото й тяло се тресеше от неконтролируем трепет, а зърната й бяха толкова твърди, че дори усещаше болка. Той я прегърна още по-силно и гърдите й се опряха в твърдото му мускулесто тяло. Но нежната прегръдка не продължи дълго. Кел беше жаден за повече. Зарови пръсти в косите й и дръпна назад главата й. Устните му отново намериха нейните. Езикът му се движеше с ритъма на любовта. Цялото й тяло се разтресе, когато той сграбчи гърдите й, промуши ръка под блузата и нежно ги обгърна с длани. С мазолестите си ръце покри зърната й и успокои болката, като същевременно предизвика още по-силна у нея. — Искам те — прошепна Кел. — Побърквам се от желание по теб. Ще ми позволиш ли да те обладая, докато все още сме заедно?
Господи, колко беше искрен. Тя трябваше да си поеме дълбоко въздух, за да не заплаче от болка. Дори в този момент, когато телата им тръпнеха от възбуда, той не даваше сладки обещания, които нямаше да спази. Щеше да си тръгне. Най-хубавото им преживяване щеше да е временно. Би било толкова просто да забрави и да си легне с него, ала честността му й напомняше, че се налага да мисли за бъдещето и за деня, когато Кел щеше да я напусне.
С бавни тласъци той се доближаваше до нея и се отдръпваше. С трепереща ръка Рейчъл отметна коси от лицето си.
— За мен не е лесно — опита се да обясни тя, но гласът й трепереше, както и ръката й. — Никога не съм имала любовник… Имах само съпруга си. — Погледът му беше остър, бдителен. Изчакващ. Рейчъл безпомощно махна с ръка. Честността му налагаше и тя да отвърне със същото. — Аз те обичам…
— Не — рязко и отчетливо отвърна Кел. — Не позволявай това да се случи.
— Само че това не е нещо, което мога да изключа, като кранчето за водата, например — Рейчъл се обърна с лице към него и го погледна с равен поглед.
— Да. Става въпрос за секс и нищо друго. Не се заблуждавай, че има нещо повече, защото дори и да има, то няма бъдеще.
— О, знам — тя се изсмя неловко и се обърна към прозореца над мивката. — Всичко ще свърши, когато излезеш оттук.
Колко искаше той да отрече, ала бруталната му честност разруши надеждите й.
— Точно така. Точно така трябва да бъде.
Нямаше смисъл да спори с него за това. През цялото време знаеше, че Кел бе самотник, като вълк единак.
— Така трябва да бъде за теб, но аз не владея то такава степен чувствата си. Мисля, че те обичам, по дяволите, защо трябва да го крия? — в гласа й се долавяше безпомощност и нервност. — Заобичах те в минутата, когато те извадих от океана. Не звучи смислено, нали? И няма да престана само защото си тръгваш.